В началото на март 2009 кандидатствах за работа по една обява пусната от Тоницвет. Още на следващия ден ми се обадиха и се разбрахме кога да отида до офиса им, като споменаха да си нося снимка. Преди да отида обаче попаднах тук и почти се разколебах от прочетеното, но близките ми ме окуражиха и отидох, като се подготвих психически, че за безплатните им услуги ще ми вземат 5 лв, както пишеше тук. Да, ама не! Петте лева бяха станали вече десет - все пак живеем в условия на финансова криза, нали?
В офиса имаше 5-6 човека, попълних формулярите, взеха ми 10-те лева, които били за обработка на документите и зачаках да ми дойде ред колежката им / шефка вероятно/ да ми обясни по-подробно за обявата, от която се интересувах. Пропуснах само да кажа, че от договора, който подписах не ми дадоха оригинал, нито копие. Та, говорихме с жената около 10-15 мин. и тя обеща след ден-два да ме информира за мнението на работодателя относно моята кандидатура и на всеки 2 седмици да ме уведомяват какво са ми намерили.
Освен това въпросната жена ме попита и за други сфери, в които бих желала да работя, но явно много съм ги затруднила в намирането на работа за мен, защото от тогава ни вест, ни кост от тях! А повярвайте ми не съм искала да работя нито на совалка, нито на подводница.
Мошеници - плачат за една скрита камера.