Оооо..в конкретната област няма абсолютно нищо специфично.Ама наистина съвсем нищо.До тук обаче минах през...чакай да ги преброя...осем или девет са фирмите.За осем години ми се виждат малко множко,както и да ги гледам.Всичките съм ги напускал в ситуации коя от коя по-абсурдни.Не случайно в една от старите теми писах,че ако тръгна да изброявам лудостите,на които само аз съм бил свидетел,няма да стигне цял ден.Те договорите са едно на ръка.След тях са работен ден по 16-17 часа навън зимата и лятото,изчезващи фирми-отиваш на работа един ден и се оказва,че фирмата вече я няма,на два пъти съм се махал от разни места,защото някак все забравяха да плащат на персонала си и все в последния момент изникваха разни непредвидени разходи (сега няма да се смееш като ти кажа какви са непредвидените разходи-сметки за ток,наеми,вноски за някоя техника....и това забавяне определно не е поради липса на пари)..нормалното забавяне на вече изкарани заплати,ама наистина изкарани,защото заплата на практика няма,а се работи на процент,е десетина дни,после едни смени по 30 часа сам на работа,за която би трябвало да отговарят трима човека по принцип....мога да продължа списъка до безкрай...ама наистина няма цял ден да ми стигне...

Това,че при някой не се е получило така и не и изпадал в подобна ситуация го отдавам единствено на късмет.Да,вариант едно е малко по-натоварен.В смисъл,че повечето неща човек трябва сам да ги преценява и да се учи от опита си.Но от там нататък нещата минават с положителен знак.Как и какво-зависи от теб.Като ми дойде някоя идея в главата,започвам да я преценявам и да търся начини да я реализирам.Няма вариант при който отивам да питам някъде за обявено свободно място и ми задават въпроса кой ме праща...

Ето за тия неща става въпрос.Нищо специфично.Нормална и позната картинка.
Е добре де...как извън тая страна за две години в три различни града на три различни работи никой не ме попита кой ме праща...?Странно е малко...