Ами всеки е като него си. Аз също си мисля, че не се натрапвам, защото когато питам или моля за нещо смятам, че е съвсем нормално, и г очаквам като вариант, да ми откажат. Все по-чест озабелязвам обаче, че хората мразят да отказват директно, това ги напряга и съответно се дразнят от мен. Аз пък не мога да се примиря докато не получа категоричен отговор, бил той и отрицателен, и ги натискам.

Както обикновено, всичко е въпрос на мярка - и прекалената притеснителност и прекалената напоритост носят негативи.

Знам ли, не искам да те отчайвам, а и не виждам причина чак за отчаяние, но явно си направила каквото може да се направи и ти остава да се надяваш на късмет, който, както е видно от моя случай, може да да те сполети когато изобщо си забравила за какво става дума.

Ако имаш достатъчно време, може да пробваш с преподаване - час-два дневно, дори да ти излезе превод, не са фатални. Наблюдавам известно връщане към руския език (не е като преди 10-15 години).

За втори език не те съветвам, защото знам по себе си, че не винаги се получава. Аз в училище съм учил немски - 4 години. По принцип езиците ми се удават, но така и не можах да се насиля да го овладея на работно ниво. По едно време си мислех за италиански, даже си бях купил учебник. Струва ми се лек и приятен, но и с него не стигнах до никъде. От руски мога да превеждам, но на руски - не - така и не можах да разбера системата на падежите и слагам окончанията по "благозвучие".

С преводите го има и момента на ограничено развитие. След като стигнеш часовия си капацитет от страници, практически не можеш да си увеличиш приходите, освен ако не направиш агенция (да не чува Рашеда). Това беше една от основните причини през 93-та да изоставя превеждането. Има други видове работа, които са по-разнообразни, по-динамични, свързани с движение и контакти, които на всичкото отгоре дават възможност за 2-3 пъти по-висок приход при субективно по-малко натоварване.