ИА "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз и издава удостоверение за всяко превозно средство и за всеки водач.

И МВнР води регистър на преводачите към т. нар. „оторизирани” („лицензирани”) агенции за преводи, но не издава отделно удостоверение за всеки преводач.

Забележка: Няма как да издава удостоверение за всеки отделен преводач, защото агенциите ползват едни и същи заклети преводачи, като всяка внася в МВнР списък с уж „нейни” заклети преводачи, а МВнР си затваря очите пред повтарящите се имена. Това е все едно една фирма-превозвач да внесе списък с 50 коли и водачи в ИА „Автомобилна администрация”, а друга след нея да внесе същия списък и отново да ги регистрират – този път под друг номер (към друг лиценз), а после да дойде трета и за трети път да регистрират пак същите коли и водачи. Честа практика е агенциите да вписват в списъка със „свои” заклети преводачи собствениците на други агенции за преводи от същия град или дори от друг град, а те на свой ред - тях. Все едно, примерно, собственикът на „О КЕЙ Супертранс” да впише като свои водачи собствениците на „Хит такси”, „Тико Такси” и „Орион Такси”, а те на свой ред да регистрират собственика на „О КЕЙ Супертранс” като свой водач. Т.нар. „регистрация” на заклети преводачи в МВнР е нещо такова – пълна каша.


Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз. (Чл.6, ал. 2 от ЗАП)


Веднъж вписаният в базата данни на МВнР (за)клет преводач може да бъде вписван отново и отново във всички други „лицензи” до постигане на тотална бъркотия. Тя отдавна е постигната, впрочем. Затова МВнР си крие „базата данни” с преводачи.


Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност (Член 7, ал. 2 от ЗАП)


„Лицензираните” агенции за преводи могат да извършват официални преводи само със заклети преводачи, които отговарят на критериите на МВнР (не особено високи) и неофициални преводи с всякакви преводачи, каквито си намерят – МВнР не се интересува от тях. Агенциите са много доволни от дадената им свобода - издирват закъсали хора без образователен ценз, плащат им жълти стотинки за некачествените преводи, които правят и печелят ли, печелят от комисионни. Това е все едно на лицензираните превозвачи да разрешат да извършват превози освен с правоспособни, регистрирани водачи, също и с водачи без шофьорска книжка, както и да използват коли-трошки наред с изправни автомобили.