Тоя номер с преводачите на държавна и подобна ней служба всички ние го знаем, затова и тези фирми си дават гадните преводи навън, за да ги работим ние, а техните т.нар. преводачи си пият кафето и задяват булките по коридорите и на разни други места, ходят в командировка и все едни такива приятни занимания вършат. Мога да ти кажа, не тук публично, разбира се, огромна българска фирма -мамут!!!), където миналата година се пробвах дали ще издържа на такъв мързел три месеца, като хората искаха да ме назначат на постоянен т.д. За цялото това време да съм превела има-няма трийсетина страници (като те търсеха втори преводач от въпросния език!!!), заплатата беше по-големичка (като стартова) от това, за което говориш. Искам да ти кажа, че накрая вече щях да полудея и само мислех как да им кажа, че няма да стане, без да ги обидя. На такава работа, приятелю, вече не си преводач, а само се водиш такъв по щатно разписание, защото звучи по-добре, отколкото да те турят машинописка или деловодителка, да речем и да вземаш съответна сума. Ако някой от колегите на свободна практика прави по десет страници на ден, ще умре от глад или трябва да отиде да продава гащи и кебапчета на някои кьоше, та да свърза двата края. Нека и те да ти кажат. И нека не забравяме, все пак, че случаите, за които се спомена тук, са изключения и не вярвам някой от колегите да се смята за велик, защото се е изцедил като парцал, за да изпълни поръчката. Просто и това е част от професията. Или докторите например оперират само хернии и апендикси от по 15-тина минути? Какво ли мислят по въпроса "щастливците" от Пирогов? Но сигурно ще отидат да станат селски доктори, не дай Боже, чак когато се пенсионират.
|