Мнението ми като устен преводач от барем двайсе години е, че:

- определено следва да опиташ да си незабележим; няма нищо по-отвратително и жалко от преводач, който се представя за звезда и пъп на представлението

НО...

- не може да не се вживееш в казваното; инак излиза роботски-дървено и е по-лошо и от бездарното квази-актьорство, което без друго се получава...

В крайна сметка въпросът е до личен темперамент -- някои шофьори ръкомахат и дрънкат на "гостите" си, други се втренчват в пътя; някои устни преводачи са екстроверти, други -- интроверти.

В още по-крайна сметка въпросът е и до дизайна на студиото на Ефир 4 и режисурата там. Преводачът обикновено заема странично място; това предаване го (я) слага на твърде видно място -- визуалната му (й) важност е неоправдано голяма.