Страшно си прав за това, което казваш! Но аз като един съвсем начинаещ PR, но не в PR-агенция, а в частна компания, мога да споделя следния личен опит:

1. С различните журналисти се работи по различен начин - всеки от вас има собствени изисквания и гл.т. - това, което един PR се опитва да направи (или поне аз) е да е полезен на всеки според ноговите изисквания;
2. По повод на грешките - никой не може да ме убеди в това, че има безгрешни хора . Въпросът е, че може да се подхожда с разбиране към грешките, а не с надменност от типа "Виж я тая пък какво е направила" - разбира се иде реч за разбиране, когато правенето на грешки не е практика
3. И на мен понякога ми е много трудно да работя с журналистите - тази вечна подозрителност и опит да те "хванат в крачка"... Ще кажеш "То това ни е работата" - факт, ама все пак поне от време на време можете да се отнасяте към хората, които се занимават с PR не като към престъпници.

Всъщност опитах се да покажа една много малка и може би силно субективна част от "другата страна", с единствената цел да покажа нещо, което е мисля очевидно - когато има две страни, за да се случват хубави неща от тяхното взаимодействие, трябва да се постараят и двете.

А и още нещо много важно, според мен - да се ценят трябва също