От началото на войната в Афганистан загинаха най-малко осем журналисти. Стана ясно, че войната не е само хигургически точните операции, показвани на екрана. Войната, която причини смъртта на журналистите, опроверга много тези. Като например тезата, че първата й жертва е истината. Защото първите жертви на тероризма на Ал Каида бяха невинните в Световния търговски център. Невинни граждани станаха жертви и на бомбардировките срещу Афганистан.

Бомбата срещу кабулското бюро на Ал Джазира също постави въпросителни. Вестник Франкфуртер Рундшау цитира главния редактор на тв канала Ибрахим Хилал, и според него бюрото фигурирало в списъка на възможните американски цели още от началото на бомбардировките заради неприятните за Вашингтон съобщения, които предавало от Кабул.

Журналисти от Вестдойчер Рундфунк отдавна предлагат военните репортери да имат специален статут като служителите на Червен кръст. Ще им помогне ли той? Колкото повече се доближават до истината за войната, толкова повече журналистите се превръщат в нейна мишена.

Опроверга се и тезата, че медиите заличават разликата между факт и фикция. Авторите на тезата нарекоха войната в Персийския залив първата видео-война, заложила на специалните ефекти и изградено по холивудската схема за сблъсъка между доброто и злото.

11 септември, най-добре документираният акт на насилие в историята на човечеството по думите на в. Франкфуртер Алгемайне, показа, че кадрите на ужаса не подменят реалността. А само засилват резонанса й. Не случайно терористичните атаки бяха срещу Ню Йорк, центъра на глобалната медийна индустрия. Целта на терористите бе да атакуват съзнанието на хората и им внушат страх и ужас, като превърнат медии в оръжие.

Отговорът на терористичните атаки дойде първо от медиите. Те се превърнаха в трибуни и от тях призоваваха към спокойствие и ред. Медиите апелираха към патриотизма на американците и мащабната им пропагандна кампания бе отговор на атаките от 11 септември, замислени също като пропаганден акт на ислямските фанатици.

Двама репортери на американски вестници обаче бяха уволнени за това, че се осмелиха да критикуват действията на президента Буш. Пентагонът контролираше съобщенията за разрушените сгради и пленените терористи, така на практика военните се захванаха с журналистика, писа сп. Шпигел. През първите дни на войната в Афганистан нямаше репортажи от фронтовата линия, нито за случилото се в Мазари-Шариф. Трудната част на войната тепърва предстои, твърди пред Шпигел Питър Арнет, бивш репортер от Си Ен Ен, който през 1997 г. взе първото тв интервю от Бин Ладен.Според Арнет задачата на независимите медии е да информират обществеността какво всъщност правят политиците и военните от нейно име.

В борбата за по-висок тираж и рейтинг медиите постепенно превърнаха атаките от 11 септември и последвалите събития в тема на сензационно шоу. Нямаха край кадрите с хората с тюрбани и бойните самолети, които излитат от палубата на самолетоносачи. За броени дни хората научиха за исляма повече, отколкото през целия си живот.

Снимките и думите ставаха все по-стериотипни и се изхабиха от повторения, отбелязаха германски коментатори. Както при кризата с лудата крава не остава говедо в Бавария, което да не преживее петминутната си слава благодарение на тв операторите, така сега ислямът влезе в устата на всички.

Какво ще стане утре, когато удари часът на следващата сензация?

Войната в Афганистан показа, че освен всичко друго тя е и бизнес. Електронно писмо по мобилен телефон от Кабул струва 200 долара, наемането на бодигард - 300 долара. От журналистите се иска да имат дебела чекова книжка. Кристоф Шрьодер от сп. Щерн писа, че редакциите предпочитат журналистите на свободна практика сами да си осигурят бронирана жилетка и сателитен телефон. Поеме ли разходите, редакцията държи на всяка цена да получи сензационен материал.

Когато обаче обстановката в страна като Афганистан затруднява изключително много събирането на информация, а секретните служби съзнателно разпространяват дезинформация с цел да внесат смут сред противника, репортерите трудно могат да утолят глада на читателите за информация. Дори да преписват един от друг, съобщенията им не стават по-верни.

За такъв случай, макар и от Първата световна война, припомни в. Франкфуртер Алгемайне. Германски войници превземат Антверпен и в. Кьолнише Цайтунг излиза със заглавието При вестта за падането на Антверпен, камбаните забиха. Естествено вестникът има предвид звъна на камбаните в Германия при вестта за победата. Френският в. Матен цитира информацията, после лондонският в. Таймс цитира Матен, и накрая италианският в. Кориере дела Сера цитира Таймс, като всеки прибавя по нещо. Дни по-късно в. Матен се връща на темата: Информацията на в. Кориере дела Сера потвърди новината, за която нашият вестник пръв съобщи, че варварите, които превзеха Антверпен, пленили свещениците, които отказали да бият камбаните, привързали ги на камбанариите с главата надолу и забили камбаните в чест на победата.