Ако сте пропуснали, моля колеги, обърнете внимание на два материала от съботния брой на Труд. Той започва с гръмкото, търсещо по-големи продажби, заглавие "Запор на ЦУМ заради борчове". Там най-общо някаква строителна фирма поискала от съда запор на сметките на магазина заради неизплатени суми по изпълнение на договора за строителни услуги. Материалът явно е иницииран от строителната фирма, която се представя за потърпевша, но е сравнително балансиран с представяне позициите и на двете страни. Истината по случая тепърва ще излиза наяве (днес се появи мнение на агенция Нота Бене, които обслужват собствениците на ЦУМ, че строителите превишили стойността на договорените ремонтни дейности два пъти).

Не в тази статия е големият проблем, въпреки че именно от нея започва да мирише. Играта продължава на стр.16 в същия брой, където Хабросбанк, собственост на същите акционери, като тези на ЦУМ, самите акционери Ай Риджънт (бивши Риджънт Пасифик Груп) и продавачът на Хеброс - БКК, очевадно поръчково са представени в мръсна светлина. Личи си, че авторът е имал в базата си данни нужната информация и е чакал удобния момент.

Не съм свързан с банката по никакъв начин, но тъй като наблюдавам банките от позицията на ПР тази статия направо ме отврати. Всъщност Труд не за пръв път пише по този начин. Спомням си наскоро статията срещу приватизацията на Лагерния завод, както по-рано и поредицата за приватизацията на Булбанк.

В друга тема, съвсем наскоро, бе дискутирано дали статия в Капитал е поръчкова или не. Не коментирам нея, но в сравнение с тази в Труд, статията в Капитал е напълно нормална.