И аз не съм чел текста на предложения план, но доколкото разбирам от това, което слушам и чета и самите тези, които трябва да вземат решение в Конгреса са объркани и не знаят точно за какво иде реч. Това, което се говори е, че става дума правителството да закупи с публични средства лошите кредити давани от банки. Лошите кредити са резултат на лош бизнес, но планът няма намерение да спасява всеки лош бизнес, а само определен такъв, банковият, и това предизвиква някои от протестите на някои, които иначе поддържат капитализма по принцип. Да не говорим, че идеолози-републиканци са изобщо против каква да е намеса на държавата—лош ли е бизнесът, трябва да си отива. Пазарът решава. (Буш, ако си спомняте, вееше знамето на “compassionate coservati(vi)sm”, каквото и да означава това, и въпросният план не излиза да е в противоречие с идеологията му, въпреки че е републиканец). От друга страна са загрижените за социалния аспект на проблема и то не само изпитващите състрадание към тези, които са загубили къщите си от глупост и защото не са се ширели според чергата си, а както добре го каза Jay Gould, по-скоро на хората които никога не са се вълнували от света на финансите, но ще останат без работа точно заради тях. Трябва ли те да бъдат наказвани заради глупостта на другите? Това е дълбок въпрос. Възможно ли е да има група от невинни безвластни, в трудоспособна възраст, които да си живеят живота безгрижно, без да са подвластни на финансовите и политическите сътресения на общество каквото е щатското? От това, което чувам излиза, че и тяхното спасение е чрез подобен план, а не като им се дава суха пара без да има перспектива те да я ползват за общо благо, да речем, създаване на работни места.

За облигациите—въпросът е много интересен и се питам дали планът за който говорим не е някакъв вид облигации.