Една от причините да не влезе тая работа с договорите и цените е, че камарите са организации на физически лица.

Договорите обаче могат да се сключват и от юридически лица, които не са членове на камарата и там тя няма никакви правомощия. Аз мога да бъда нает като проектант на трудов договор във фирма и няма начин да я накарам да ми даде договора да го регистрирам.

За да се реши този проблем, имаше напъни за регистриране на "проектантски бюра" като юридически лица. Това обаче също не проработи, защото самите проектанти не желаят да го правят, а и не всички имат фирми.

Като организация на физически лица, камарата реално може да нормира единствено минимална часова ставка на проектантския труд. Това вече работи донякъде при авторския надзор. Тя касае пряко работата на проектанта като физическо лице и може да служи за основа и за ценообразуването от страна на фирмата. От друга страна може да формира и минимална заплата, ако проектантът работи на трудов договор. Лесно се прилага и ако проектантът работи със собствена фирма или на хонорар.

Каквато и система да се измисли обаче, всичко зависи от волята на участниците в процеса и условията на пазара. През комунизъма, в култ е издигнат трудовия човек - работника, ударника, майстора... Той знае и може всичко. Ония "горе в офисите" само седят по цял ден и си клатят краката. И слънце ги не пече, и дъжд ги не вали, а каквото дадат, е пълно с грешки и по-добре да не го гледаме. А то и без това заплатата на млад инженер е била по-ниска от тази на чистачката. При този манталитет, насаждан 50 години, какво може да се очаква? За повечето инвеститори, това са пари на вятъра.