Убедих се, че е по-удачно да не го включвам в модела
Отчитайки влиянието на всички елементи и елементчета, с цел - "точно" изчисление и "отчитане на реалността", много често се достига до "изпиляване" на основните носещи елементи и до положение да работят адекватно само и единствено при "идеалните" условия, които са били заложени в проекта. И ако "вятъра духне" малко по на кестерме или пък ако неносещите елементи, които ние сме приели, че "носят" са изпълнени мааалко по-различно или са заменени с други аналогични (щото е нямало точните по проект), или ако бай Спиро е пропуснал да монтира 3 и 4-и самонарезен винт от втори ред на 5-и панел... кво ще стане ?!
Другият вариант е - изпиляваме, изпиляваме, обаче в един момент виждаме, че се получават визуално безумни сечения и хоп...айде "по две", за по-сигурно - справка : "еврокод".
п.п. Каква е глобалната разлика на еврокод и БДС:
БДС- разумни и максимално близки до реалността - размер на товари (то и това се промени, заради копиране на еврокода - новият сняг) и коефициенти на натоварване, приложени върху елементи с по-ниско изчислително съпротивление на материала, които елементи са изчислени, чрез малко "по-груби", не трудоемки и не толкова детайлизирани методи, в полза на сигурността. Т.е.- точно натоварване - по прагматична сметка
Еврокод - завишени коефициенти на натоварване, и като цяло завишени спрямо реалността товари, приложени върху върху елементи с високо изчислително съпротивление на материала, изчислени с "хирургична точност" по силно детайлизирани и трудоемки методи. Т.е. прекаленото "изпиляване" и прецизиране, което се реализира в изчисленията, предварително е компенсирано и подсигурено, чрез нереалистични начални товари и висока якост на материала, като понякога обаче (земетръсни случаи), за всеки случай се умножава и "по две" ! Т.е. грубо натовраване - "точна сметка"
Всеки сам да си прецени, кое е по-прагматично ?!
|