Моят котарак е живял с мен по студентски град и по квартири и винаги се е адаптирал бързо към новата обстановка. В момента е на 11 години.
Когато се роди детето, дадохме котарака на родителите ми. Но те май го гледаха без много желание и той се чувстваше неприятно. Скубеше се, пикаеше тук-там, събаряше...
Сега вече сме на 3 години и от 1 година Гнус пак си живее при нас. И пак си стана същия като преди - спокоен, здрав, непакостлив. Е, изяде ми растенията от няколко саксии, но не му се сърдя. Вината е моя, че не му осигурих навреме трева.
Счита се, че за котката е по-важна смяната на обстановката, отколкото на стопаните. Но ако истински желаете да живее с вас и го гледате добре, това ще му помогне да се адаптира. Ако положението е нетърпимо, може да идват да го виждат.