Re: Да си поиграем на семейство... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Има рестрикции, колкото и да не ти се иска... те са в пакета с обвързването..

елементарен пример- имам нов колега, с който си имаме обща приказка и е привлекателен и ме кани на бар: обаче аз съм женена и си уважавам мъжа...

Как ще постъпя:

1. Ако бях сама , моментално излизам на бара и си прекарвам страхотно.

2. Но не съм- аз съм от другата страна на обвързаните: съобразявам се с факта,че на човека до мен няма да му е приятно да излизам с друг мъж на бар. Дори да ми даде съгласие, няма да му е приятно, а ако му е безразлично, толкова по-зле за брака ни.

Т.е. няма как и вълкът сито и агнето цяло - и бар и флирт и човека до нас доволен... Не се получава. Това са именно рестрикциите за които говоря аз. Веднъж като си решил ,че даден човек си заслужава да се съобразяваш с него, си го правиш.

и въобще кат си имаш полвинка много от нещата се правят ЗАЕДНО. дори понякога да ни се иска сами да си правим нещо,което преди сме си правили, не става...трябва да се съобразим с присъствието на другия и с чувствата му. Сами сме си избрали този път.

Пример от личния ми живот: преди години много обичах салса, ...но и мъжът си обичах. За съжеление, той не си падаше по танците, а аз умирах да танцувам. Уж беше толерантен да танцувам, но в един момент се оказа,че хич не му е било приятно и вместо да ми каже от начало, беше таил всичко в себе си. А така като трупаш трупаш в един момент всичко ескалира и избухва. Оказа се, че през цялото време не му е било приятно и е очаквал аз да се сетя, ама аз нали млада и глупава, а и си мислех че не правя нищо лошо(аз и не правех)...но късно. От насилена толерантност(дет си я е налагал) и несподеляне, нещата излязоха извън контрол.
Истината е,че и двамата бяхме сгрешили - той ,че не ми каза,че не му е приятно да танцувам, а пък аз ,че си мислех- кав готин мъж имам, как ме пуска да си правя кефа...Единия скрил, а другия не прозрял