|
Твоите съвети наистина будят недоумение у мен
Значи според теб е в реда на нещата да си навириш носа от гордост и да си сама във всичко? Да не помогнеш на бащата да осъзнае отговорностите към сина си и да ги поеме??
Не се сърди, че ти задавам въпросите по този начин. Ще ти обясня защо питам така. Понеже в друга тема уточних, че моите родители са разведени от доста години. Майка ми години наред се раздаваше за децата си, буквално сменяше работно място за 5-10лв. по-висока заплата, за да има повече за децата й. Гордо и достойно, без да поика от баща ми стотинка. Работеше извънредно, за да ни заведе на море.
И знаеш ли какво научих аз тогава? Че е в реда на нещата мъжът в семейството да бяга от отговорност. Защото.. има някакви причини (гордост, инат, мързел). И че е в реда на нещата майката да пожертва себе си "заради децата". Оттам дойде и логичният за мен извод, че всички мъже са свине. Не упреквам майка си, животът й никак не е бил лек. Ако това се беше случило на мен, преди да разбера основни неща в отношенията с хората, щях да разсъждавам и да постъпя като нея и като теб.
Само че след години самостоятелен живот с чужди хора, след неуспешни "сериозни" връзки зад гърба си, аз научих, че всъщност мъжете изобщо не са свине. Че ако те бягат от отговорност, това е защото жената е решила да им доказва, че може и без тях. Да, аз научих, че това е възможно. А пък животът ме научи как да не стигам до там. Виждаш ли разликата? Друг е въпросът какви изненади ми е приготвил, но знам, че ще се справя с тях :-)
Всъщност бащите обичат децата си, но никой не ги е научил как да обичат - момиченцата от малки си играят с кукли и се грижат за тях. Но момченцата не го знаят и някой трябва ги научи на това.
Не съветвам потъпкване на достойнството. Но гордостта в случая (а и по принцип) е абсолютно излишна за излизане от каши. По този въпрос преди време чух:"Гордостта в семейна криза е като девственост на 40г."
Затова и моите съвети са насочени в посока запазване на семейството. Двамата герои, че не могат да се разберат за момента, ясно е. Обаче Ивето да седи и да чака мъжът й да осъзнае отговорностите, свързани с гледането на дете - това не мога да го одобря. Той вече е пренесъл пренебрежението си към майката на сина му върху детето - шевове на брадичката, а бащата не се е трогнал. А що се отнася до това дали обича жена си - това навярно ще стане ясно на по-късен етап. Аз като чета историята и като изхождам от опит (свой и чужд), не изпитвам съмнения в това :-) По-скоро виждам човек, който се е предал и вдигнал ръце. Оттам - и цялото му поведение.
За любовницата съм съгласна - проблем има, а съществуването й е подробност.
И за да не тръгнат някои жени сега да ми обясняват какви мъже има - да, знам, наистина има и простаци, и простачки на този свят. Но това са единични случаи, в повечето просто цари тотално неразбиране на другия.
Хубавото тепърва предстои
|
Знаех си аз, че ще ми простиш [re: Blue_Lady]
