|
Тема |
принципно си прав [re: jamie] |
|
Автор |
Hell (слънце с носле) |
|
Публикувано | 22.07.07 15:55 |
|
|
но до 1 година на нея може да й е писнало до смърт да чака да му мине влюбването, студенината и илюзиите... и да започне да си мечтае той да й се махне от главата.
От "обичам го, не мога без него" до "уф, уморих се все аз да обичам една безмълвна стена" времетраенето е... горе-долу 1 година .
Тя, любовта, трябва да се храни с нещо. Ако я захранваш с вяра, бива... ама ако решиш да я подложиш на анализ и да й търсиш кусурите, винаги ще ги намериш. А след като ги откриеш, вече не е същото - от любов се превръща в сметка. Така де... правиш си сметката кое положение те устройва повече.
Чист късмет е единия да се замисли дали да не се "върне" (емоционално, щото физически може и да не е помръднал) преди другия да започне да мечтае да "избяга" (пак същия смисъл).
"Дейта, не забравяй - трябва да се забавляваш по малко всеки ден!"
|
| |
|
|
|