Да, има грешка, има и прошка, но има и загубени години от живота..... в илюзии .... и пропуснати възможности.... обаче няма как да го осъзнаеш докато не си платиш /така сме устроени човеците, някак си - като си платим скъпо и прескъпо за нещо, вземем, че се научаваме. Ужким търсим поука от чуждия опит, ама докато не си разбием сами главите, няма кой да ни убеди правилно ли мислим и действаме или не..../. Аз се връщам от там, накъдето си се упътила.... и някак си не ми дава сърце да не ти кажа поне какво се случи при мен, тъй като ми е ужасно болно за теб.
Аз също простих, защото бях убедена че всеки човек може да сгреши и заслужава прошка, при нас се случи на 7-та година, но не беше толкова драстично, аз от самото начало запазих самообладание, казах си - какво толкова, на всеки се случва да кривне, човешко е, разбираемо е .... и изчаках с лека дистанция освестването, което дойде сравнително бързо и навреме, не се стигна нито до скандали, нито до раздели.... разбира се с много молби, извинения и молби за прошка от негова страна .... тогава оцених поведението си и личната преценка на ситуацията като изключително правилни, изобщо "изиграх печелившия си ход", както се казва и изпълнена със самочувствие продължих напред, чувствата ни не бяха особено наранени, любовта не си беше отишла ..... тъй че явно е имало за какво.... никога не го натяквах, никога не го използвах срещу него, наистина ужким го бях преодоляла .... ама ужким.... И да не забравя още нещо - нямаше грам отчаяние в мен и може би затова нещата не стигнаха и края, а ти ми звучиш отчаяно .... нима искаш някой да е с теб просто от съжаление, защото си отчаяна !??! мисля че подобно нещо ще е по-разрушително за теб, отколкото раздяла ....
Обаче, когато по-късно, на 11-тата година, се случи пак, коренно преосмеслих позицията си, и благодарение на милите хора тук, с които успях да прогледна, стигнах до основни изводи: първо, явно има истина в приказката, че който го прави, ще продължи да го прави пак, само че със собственото си убеждение, че като му се прости веднъж, ще му се прощава пак и пак ..... демек - кучетата си лаят .... кервана си върви.... аз да съм щастлив, пък будалата всеки път ще ме приема ....
второ, когато прощаваш и прощаваш, в отсрещните очи ставаш някак си безхарактерен ..... и накрая каквото и да кажеш - абе не ти вярват, убеждавай с думи, с действия, както искаш - няма да ти повярват, щото преди това чудеса от храброст си показал колко много можеш да обичаш и да прощаваш ..... при мен лично така се получи, че много трудно успях да го убедя, че искам да се разделя с него, допоследно не ми вярваше, не искаше да го приеме за истина ... така месеци наред ... пълен кошмар ....
трето, най-важното - където няма доверие,няма и връзка.... вероятно има нагаждане в битов план, някакви сметки за удобни съжителства, но не и истински искрени чувства ... това просто не вярвам как може да стане .... а без доверие, абсолютно нищо не се получава ....
четвърто, живота е обидно кратък, за да си го прекарваме в отрицателни емоции и самонаказвайки се с някой, който ни ги причинява ... докато не се осъзнае личния избор за щастие и верността на приказката по-добре сам, отколкото зле придружен ... просто няма как да се продължи ....
Разбирам, че те е страх от самотата, но моля те, те стигай до там, единственото нещо което да можеш да почувстваш след дългата щастлива връзка и кошмарния и край да е облекчение. А загубеното време !??! А пропуснатите възможности !??!
|