Re: Здравейте / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Иве, чета те и все едно аз го пиша...с малката разлика, че аз бих отбой веднага! В главата ми се върти, точно това, което ти описваш, но към него знам само едно: той си отиде и е минало. Причините са много наистина. Не е жената, но какво значение има? Има ли смисъл да се ровиш? Защо да се самоизмъчваш?

ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА и ти трябва да продължиш напред сама. ТРЯБВА да си силна заради детето си. То трябва да те обсеби в момента, НЕ ТОЙ!!!

Бързам за работа, но конкретно на въпросите ти, по които и аз разсъждавам (с пример на каквото става вкъщи):

Възможно ли е някой да ми каже какъв е шанса той да се върне? Ето какво се случи вчера вечерта: Моят все още живее с мен. Успявам да го избегна повечето време сутрин, но не и вечер. Гледа ме тъжно, въздиша, прави ми комплименти, опитва се да ме предразположи. И аз омеквам, хубавите ни години не се забравят току така. И мисля точно като теб: хммм, може пък да се е разкаял, може да иска да се върне...И вчера дойде просветлението ОТНОВО: искаше да говори с мен, аз не исках да говорим, но нададох ухо. Може би все пак ще се разкая...КАКВО МИСЛИШ: сълзи и самосъжаления ЗА НЕГО!!! Иска прошка, съжалявал че ме бил наранил толкова и иска да ми обяснява причините довели дотук. Иска да можел да ме прегръща и да знаел къде съм (защото ме няма всяка вечер до късно). НО (това не го каза, но го знам от други), същевременно таи надежди за другата...Леле как си изпуснах нервите. За 5 минути избълвах направо кошмарни неща...Дадох си сметка, че с това само показах слабостта си..."РАЗВЕДЕНА" ме беше предупредила, че ще има сълзи и сополи и да не се поддавам. Сега го разбрах. Просто и на тях им е тежко, най-вече гузно. Вероятно и щастието с другата е помрачено в момента. Но тези излияния са облегчаване на ТЯХНАТА душа, не в помощ на НАШАТА. МОЛЯ ТЕ, не се наранявай повече, спести си ги!!!! Това е отговора на другия ти въпрос: Дали е защото наистина има някакви останали чувства към мен? Има чувство и то е едно основно: СОБСТВЕНА ВИНА. Ти си ходещата му съвест. Вижда че страдаш и това го мъчи. Сприятелявайки се с теб, ще се почувства добе и ще може да продължи напред по-бързо...А ти искаш ли го?

Накратко: само дистанция и пълно изолиране един от друг ще те изправят на крака. Това знам със сигурност за себе си. Тогава ще можеш да се погледнеш в огледалото с новия си грим красива дреха, прическа, т.н. и да се порадваш истински на себе си!

Да му показвам, че го обичам или да му покажа безразличие? Да бъда добра с него или да се гневя?
Не прави нищо. Изолирай се от него и мисли...В момента, нямаш правилен ход, повярвай ми!

За детето:
Няма ли да е голям стреса за него?

Е това е моята най-болна тема в момента. Стрес ще има разбира се. Но защо искаш той да му каже? Мисля си, че искаш да го накажеш, да трябва да обясни, че ви напуска, т.н. А мислиш ли как това ще се отрази на сина ти?

След като детето остава с теб, според мен трябва ти да му кажеш...или двамата (но това е трудно имайки впредвид, че заедно сте кълбо от нерви). Вчера говорих надълго с приятели за детето и репетирах речи. Тази седмица ще се опитам да се срещна с детски психолог за допънителен съвет. Аз повдигнах веднъж темата, но сега си давам сметка, че не съм била готова: