Първо, искам да ти кажа, че много съжалявам за болката ти. Сигурна съм, че е съвсем реална (макар и може би сама да си я докарваш, за да се накажеш). А съм сигурна, защото съм го изживяла това. И живея с него вече години наред. Само че съм от една съвсем различна позиция - тази на детето. иска ми се да пиша много, много внимателно, за да не те счупя...памня всичко, което се случи у нас. Макар че, когато започна, да съм била 7-8 годишна, а брат ми на 2-3 години. Баща ми завъртя любов с женена колежка. Разправяше колко е нещастна тя с мъжа си, майка ми я съжаляваше, идвали са у нас с децата й. Майка ми последна разбра, че имат любовна връзка - започнаха скандалите. Разделиха се. После той се върна, уж заради нас, децата. Издържаха 5 години заедно. Когато все пак се изнесе при любовницата си (живеят заедно вече над 10 години, от онзи момент), майка ми беше напълно съсипана. Направо ни побърка и нас. Това е напълно излишно и се надявам при теб да не става така!!
Много съм мислила и говорила с кого ли не, за да се опитам да разбера. И в момента ми се струва, че твоята ситуация е абсолютно същата (като изключим детето, което си загубила...много съжалявам за това! - но при нас беше същото, баща ми вече е имал връзка с нея, докато е правил дете на майка ми). Били сте много млади, нищо чудно да ти е първият, смятала си, че ще е и последен. Ами да ти кажа, почти никога не става така.
Сега, конструктивно. Ти си още млада жена. Ако си позволиш, ще приемеш, че твоята вина е, че си го обичала твърде много, а неговата - че не е разбрал колко неподходящи сте един за дург. Предполагам, има малко повече опит от теб. Или го трупа сега. Не позволявай да потъваш в мъка! И не заради детето, а заради теб самата. Детето ще е добре, ако ти си добре. Неоспорима истина, започни с нея. И нещо друго: започни да си търсиш друг мъж. Веднага. Иначе ще се побъркаш, мислейки колко си лоша, грозна, необичана, след като мъжът ти те е зарязал. А него...просто го забрави. Той вече е само баща на детето ти, не и твой съпруг
|