Отхвърлянето не минава лесно. Но минава...
Не търси непременно вина, тя няма да те успокои. Не слушай тоз дето ти казва, че мъжете не го правели "за нищо". Напротив, точно за нищо го правят. Или за "нещото", дето не е в главата им, а по-надолу.
Заеми се с детето, вземи го при себе си. Научи го да чете, ако не може, ще му трябва сега:))))
Боли те от изоставянето. Приеми че живота е такъв. Ние, хората, много по-лесно приемаме много по-лошите неща, отколкото подобни "разминавания".
А това е глупаво. Ако той беше умрял (пу пу пу!) ти по друг начин щеше да страдаш, пак щеше да те боли за себе си и за любовта ти, но нямаше да го има елемента "вина", и това по странен начин щеше да те успокоява и да те накара да се заемеш с детето си. Защото щеше да знаеш, че нямаш друг изход, и че това е съдбата, и че нищо не можеш да направиш. Прости за грубото сравнение. Но и сега е така- това пак е съдбата, и нещата пак не са в твоите ръце. Колкото по-пълно осъзнаеш, че не можеш да контролираш не само смъртта, но и живота на другите, толкова повече твоя живот ще придобива друго качество.
Може би не ме разбираш сега, може би болката от изоставянето ти пречи твърде много. А най-много ти пречи търсенето на вина. Когато не можеш да промениш фактите, можеш да промениш отношението си към тях. Това е трудно, но е единствения изход.
В случая факта е , че той те е изоставил и е предал доверието между вас.
Твоето отношение е да го обвиниш .за това. Дори и да не го признаваш на думи, дори и да казваш че вината имаш и ти, вътре в теб има само едно: вината е негова. Ако си честна пред себе си докрай, ще видиш че е това.
Другото отношение към този факт е да му признаеш правото да бъде щастлив по начина по който той иска. Да му признаеш правото да чувства и преживява не като теб. Казах ти, че не е лесно. Лесното е да го осъдиш заради безотговорността му към теб и детето, както смяташ сега. Но всичкото осъждане, и всичката вина на света да са у него, това няма да го промени, няма да промени начина по който той преживава нещата. И ти не можеш да контролираш това.
Всичко това ти го казвам, ако пожелаеш да осмислиш, че всеки има правото да живее по начина по който иска. Понякога това наранява други хора и те започват да съдят и търсят вина. Но отговорността и последствията са за този който наранява, колкото и да ти се струва че не е така.
|