Уверявам те, не го вързвам. Предлагала съм му да се разбираме за гледането на детето и съответно "свободния" да има нещо като nigth off - не е съгласен.
Да, поводът за скандала беше моя реплика, с която дори не съм предположила, че ще го обидя, и това провокира неговото отсъствие за цяла вечер и цяла нощ. Не твърда, че съм безгрешна, че няма основание да си хване чукалата - искам просто да се разберем за детето, тъй като смятам, че то има нужда от баща, но не като приходяща фигура и в случай че е на кеф, затова и категорично не съм съгласна на варианта - излиза, ма се прибира - и аз да пляскам щастлива, че се е завърнал, маминия. Действително не само неговите "излизания" са причина да мисля за развод, но не ми се ще да започвам тирада.
Като се разведа, да, пак ще съм сама, но поне ще знам, че аз трябва да намеря подходящо време да купя мляко и памперси на бебето (което очевидно не смятам, че е в 9-10 вечерта, за да го облека и емна по магазините). Просто не мога винаги да съм готова за излизания изневиделица - здравословно ли е да се живее в такава среда - за мен поне, не е. Вероятно има жени, които успяват да се справят, аз явно съм по-кекава и не мога, а и не искам. Предимсвото на развода е и че няма да чистя и мия неговите чинии, няма да готвя и за него и ако искам аз да изляза, защото и аз имам нужда от разтоварване, ще имам възможност да се уговоря с някой предварително, за да остане при детето. Не знам дали успях да пресъздам добре картинката. Надявам се, да. Знам ли, може би аз съм в грешка. Затова смятам и да потърся мнението на психолог, тъй като той, както споделих, смята, че съм луда, и аз започнах да вярвам в това. Бтв, предложих му да се консултираме с брачен съветник - отказа. Ами дайте идие - аз се изчерпах, не знам вече какво да правя и как да подходя...
|