Скъпа, не ми се искаше да го казвам, но като те чета, виждам себе си преди 17 години. Само че тогава аз бях на 21 и изобщо не бях готова да гледам дете. Същите бурни емоции, същата неудовлетвореност, същия глад за внимание. И същите мисли за развод. И се разведох. Не спечелих нищо, но и не загубих особено много. Както казва Мама ти Мърморана, каквото е трябвало да става - станало е. Човек така помъдрява. Не съжалявам за миналото, но се обръщам назад с целта да не забравям поуките му. Единственият ми съвет към теб е - не се поддавай на злобата и се опитай да бъдеш безпристрастна, когато мислиш по този въпрос. Ако трябва, смятай плюсове и минуси. Постави се и на мястото на съпруга си, погледни от неговата страна на нещата. (Мъжете все пак са с нежни души.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите