Извинявай, че ще ти го кажа, обаче освен да нахраниш собствената си съвест, това няма да доведе до нищо добро.
Фактът, че си направила някаква ревизия пред себе си, не означава, че трябва да ангажираш с нея другия човек. Казвам ти го от опит - не знаеш какво ще си помисли той. Не знаеш в какъв житейски момент ще го хванеш, нито пък как ще му повлияе.
Като цяло - ако не възнамеряваш да поддържаш някакви отношения с този човек, използвай тези емоции за лична консумация. Новият поглед върху миналото си е изцяло твоя гледна точка и няма нужда да я споделяш с него. Нужно ли ти е неговото одобрение, "ратификация"?

Е, освен ако не си решила да възстановиш отношенията. Тогава би имало смисъл да го направиш, без да има гаранция за добър ефект. Но можеш поне да опиташ.
Представи си как би се почувствала ти, ако той направи същото. Няма ли да ти е смешно, абсурдно и да ти изглежда като опит за ангажиране на вниманието - "бе, дойдох аз тук, да ти кажа, че ревизирах някогашното си отношение към теб и си осъзнах грешките." Чудо голямо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако не отговарям, може би причината е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите