Не мога много да се съглася. Понятия като добро и зло са винаги субективни, вътрешни, т.е. никога константни и строго определени, а винаги зависещи от отделния индивид, който ги употребява или прилага. Ако бях нихилист щях да кажа, че добро и зло няма, но понеже не съм мисля, че общоприетите представи никога не са общовалидни за всички и всеки един от нас има своя морелен спектър, понякога различаващ се от този на мнозинството. Това, че всички мислят еднакво никак не означава, че мислят правилно. Моят смисъл на доброто и лошото вероятно е много по-различен от твоя.
Ако съм сгрешила, то е не само спрямо него, но и спрямо мен. Стара индийска школа учи, че да нараниш човек значи да нараниш и себе си. Ти си този, който разбирайки, че е сгрешил има нужда да приеме чрез прошка (своята) станалото за да продължи напред. Великите трагически герои на Древна Елада никога не търсят извинение от онези, спрямо които са сгрешили, те винаги са преследвани и търсят да омилостивят боговете. А както беше казал Сократ, тези богове не са нищо повече от гласове в нас самите. Още от тогава движението винаги е било вътрешно, защото хората са разбирали правилно, че прошката е именно да приемеш напълно станалото и да се примириш с него. Тя не е просто думи казани от другия, които дори и много искрени не винаги са в състояние да стигнат до теб, ако ти самият не искаш да ги чуеш. Така че не, външата, негова, прошка не е най-важното. И в никакъв случай не е задгърбване на съвестта, а живот с нея и съзнанието, че си сгрешил, съчетано обаче с мисълта, че можеш да продължиш напред въпреки това, без повече обвинения и терзания.
Не можем да разберем правилно другите, ако не разберем себе си.
Мисля казах ясно, че не, не бях решила предварително нещо и да настояваш на него в два поредни текста е обидно и за двама ни. Търсех да разбера първо дали е смислено подобно действие след толкова много време, а пишейки и говорейки с другите мотивите ми за това желание се изчистиха ясно пред мен. Смисълът не е някой да ми каже какво да правя и да го следвам сляпо, а да ми се покажат всички пътеки и сама да избера по коя да тръгна. А понеже в началото не знаех защо искам да предприема това пътуване, единствен начин бе да тръгна към края, където може би имаше отговор. Но накирайки го преди да стигна, самото пътуване се обезмисли.

Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.