Има общоприети представи ,като цяло, за добро и лошо.До степента,до която ни идва отвътре да правим добро,нямаме заслуги,понеже това е вложено в нас.Заслугата идва от нашето УСИЛИЕ за това.Тук вече навлизаме в областта на ТРЯБВА,на ДЪЛГА и ОТГОВОРНОСТТА.Това заслужава адмириране.
Ако си сгрешила,то е станало спрямо някого.В случая спрямо него.Него си наранила по някакъв начин.Естествено,че ти е нужна прошка имено от потърпевшия.Какъв е смисъла от това да си простиш на себе си,ако той не го усети спрямо себе си?И каква е разликата между автопрошката и циничното загърбване на съвестта си?Разбира се,че външната прошка е катализатор за вътрешната,но тя е и условие за нея.
Не можем да разберем правилно себе си,ако не разберем и другите,колкото и да сме си важни или имено заради това.
"А разбера ли защо искам да направя нещо в голяма степен отпада и нуждата ми да го правя. "
Е,точно това не мога съвсем,аз да разбера.Т.е.,ти търсиш тук да разбереш,за да отпадне потребността ти да го направиш ли?И как знаеш кое ще отпадне точно от двата варианта?Т.е.,решила си предварително да не го сториш и търсиш повод от разубеждаването тук.Не е ли като с оставката,за която ти писах?
Ако сама вземаш решенията си и никой не е в състояние да те разубеди,какъв е смисъла от цялото обсъждане тук?