Съболезнования, мила! За съжаление реалността е точно такава. Губим близки, губим приятели не само във физическия смисъл. Предполагам, че реакцията на повечето от тях е свързана с нежеланието им да се натоварват с чужд проблем. Отминават... и проблемът вече го няма. Няма да го мислят, ще им е спокойно и безгрижно. По тази причина и много хора с тежка диагноза я крият, докато е възможно. Не искат да ги съжаляват, нито да ги забравят. Справят се както могат, разчитат на най-близките, понякога на психолози. Тежко е и за онези, които остават след тях. Често избират да преживяват загубата дълбоко в себе си, за да не натоварват другите, но това се отразява върху собственото им здраве. А т.нар. "приятели"? Ами едни ще се върнат, други - не, но ще се появят нови - животът е динамичен. Мнозина от нас откриха верни приятели именно в този клуб - няма кой да ни разбере по-добре от хора със сходна съдба. Затова ще се радвам, ако решиш да дойдеш на срещата ни.
Прегръщам те!

"Совите не са това, което са..."