Здравейте,и аз влизам редовно,но рядко пиша,защото си мисля,че тук е място да пишеш когато можеш да помогнеш с нещо.Ще споделя и моя опит по темата.Преди аз да се разболея на едни много близки приятели детенцето се разболя от рак.Бях толкова стресирана,че направо не знаех какво да направя или да им кажа.Но реших че даже и да не им е да мен аз ще съм до тях.И установих ,че имат нужда да говорят пред близък човек.Никога не към разпитвала.Бях там ако искат да говорят и имат нужда от подкрепа.След като и аз се разболях разбрах,че имам нужда от приятели.Но не от всякакви,а истински приятели.Аз не казах на никой,че съм болна освен на семейството ми и на тези приятели с болното детенце.Не искам никой да ме гледа съжалително.Случвало ми се е да изпадам в дупката след лоши резултати на изследванията и ме е спасявал точно този клуб.Можеш да влезеш и да излееш душата си и да да получиш истинска подкрепа от хора,които не познаваш,но са минали през същото.Затова съм много благодарна на клуба,че го има.