Докато аз се боря с рака, с мен се бори здравната ни система.
Личната ми лекарка се запъна и не ще да ми прави изследвания. Не било нейна работа. За операцията аз си направих сама изследванията, но в последствие се оказа, че за всяко влизане за химио или лъчетерапия трябват нови изследвания. Сега ми предстои първа вливка. Старшата от химиото ми даде едно листче, на което пише "такива и такива изследвания - личен лекар 5 дни преди постъпване". Личната каза, че това за нея не е документ. Отидох в местната ни здравна каса, оплаках им се - и те ми казаха, да, личният лекар не е длъжен да прави тия изследвания, прави ги или не по свое усмотрение?! А нейното усмотрение спрямо мене е да не ги прави, най-вероятно, щото аз тъй и тъй скоро ще мра, какво да си хаби лимитираните направления или там както и да се наричат.
Добре, на другата сутрин хванах първо междуградски, после градски транспорт - и отидох в Онкологията в София, където ме лекуват. Отидох в 9-ти кабинет, намерих сестра Евтимова, обясних й, тя ми посъчувства, съжали, че не може да ми помогне и ме прати горе в отделението при старшата. Старшата ме прати при лекарите, лекарите ме пратиха при директорката на болницата (апропо, много интересно име има: Здравка Валерянова). Тя също с голямо съчувствие ме изслуша, почуди се какво да ме прави – и се сети: каза ми да ида да се регистрирам в Онкодиспансера, там вече нямало да ми откажат изследвания.
Регистрирах се в Онкодиспансера. Отказаха ми изследвания, защото лечението ми не било при тях.
В три следобед се прибрах вкъщи. В четири се сетих, че ние в работата имаме колективна здравна застраховка. Звъннах на синдикалната ни отговорничка, тя обеща да им се обади – и след четвърт час ми звънна, за да ми каже, че за съжаление здравната застраховка не включва здравно обслужване на онкоболни.
Така че в понеделник си приготвям сто лева (дано стигнат) и тръгвам да си правя сама изследванията, че да мога да влеза на химиотерапия.