Момичета, ето ме! Много благодаря на всички за загрижеността ви и добрите думи, стоплихте ми сърчицето, което нещо беше почнало да изстива в тия жеги. Загубих се из София града голяма, правя лъчетерапията и се оказа убийствено пътуването всеки ден напред-назад през Владайското дефиле, още повече, че имаме една мансардичка в София, най-вече заради децата, които са студенти там.
Токуда, разбира се, е класи над Онкологията, но и тук си личи побългаряването. Уж има точно фиксирани часове, но все вмъкват някой и друг без ред помежду тях, а и техният апарат взе да се разваля поне по един ден в седмицата... но това са бели кахъри, разбира се. Иначе самото лъче го понасям горе-долу добре, вярно, непрекъснато ми се спи и ми пищят ушите, а и вече ми се израниха местата, дето ми ги облъчват, но всичко е в рамките на допустимото, пък и в София на онуй таванче съм като на вила - няма пране, няма чистене, няма слагай маса-дигай маса, няма телевизор, няма компютър... Изчетох маса специализирана литература (едни казват – подкиселявайте се, други казват – алкализирайте се, трети – пийте топла вода, четвърти – пийте студена....) и изших два гоблена, които даже и на рамки дадох вчера и другата седмица ще си ги окача на стената като спомен от лъчетерапията.
Остават ми още шест облъчвания, ако не им се развали пак апарата, другата събота вече окончателно ще приключа. Дано и времето да се задържи малко по-хладничко, че с тая перука съвсем ми кипна мозъка...
Ето и от мен едно китайско послание към всички – това е йероглифа за любов, който е съставен от иероглифите за сърце и приятел под един покрив
Никога не е било някак да не е билоРедактирано от svetla_21 на 20.06.10 13:35.
|