Наполовина реален, наполовина измислен. Нали знаеш, че всеки литературен герой, всеки художествен образ може да си има прототип от действителността.
Та и аз си имам леля, която
е напълно реален човек. Ако не вярваш, ела да те запозная с нея.
Тя е жена на брата на баща ми и аз й казвам чинка. Но понеже не бях сигурна дали всички знаят какво е "чинка", реших да пиша леля. Пък и не ми харесва защото звучи малко като птичката чинка. На нейните деца, братовчедите ми, казвам батко и кака, защото са по-големи от мен. Да не се чудите .
Идеята да пиша за леля ми дойде, когато четях две от книгите на Джером К. Джером-Празни мисли на един празен човек и Трима мъже в една лодка. Макар че в тях героите са мъже, аз намерих голяма прилика с леля и мен, както се казва-припознах се в литературните герои и ситуации. После прочетох и критика за тези две книги. Една критика извънредно ми хареса,- казваше, че в тезихумористични новели се разказва за глупави хора, които попадат в глупави, нелепи ситуации и успехът и читаемостта им се състои именно в това, че много хора се припознават в тези герои. Та и аз като се сетих в колко нелепи ситуации сме попадали с леля, защо да не ги разкажа. Моите разкази, много ясно няма да имат такъв успех, но дори на един- двама да се харесат, аз ще съм доволна и щастлива.

Редактирано от vida1929 на 21.01.21 19:03.