Да.
Нашето поколение плати цената на комунизма.
Хората са объркани, обезверени, страдат си за "онова време", а онова време и онзи строй, докара това сега.
Е аз съм тук. Научих се да оцелявам тук. Но ме боли. Ежедневно чета във фейса за изнасилени жени, за смърт, за човешки трагедии. Мислила съм как и с какво може да се помогне. Преди години имах идеята да готвя и да разнасям храна на просяците. Да ама не, хванат ли ме край, глоби, полиции..
Мислила съм, тези закрити села, пустеещи къщи, защо не се заселят. Защо не се даде помощ на хора да управляват и стопанисват тези имоти? И за икономиката ще е добре.
Бях решила да проуча какъв е статута на имотите в тези села. Могат ли да се продават или поне да бъдат заселени. Да бе да. Бумащина, номенклатура, закони, закончета, тъпотии и вързани ръце.
Е, предполагам че и на вас не ви е лесно, далеч, сред чужди.
Мислех да създам и групи във фейса, да накарам поне да се замислят, че властта е на наше подчинение. Да ходя лично при кметове, регионални партийни лидери, да ги присъединя към групите, за да могат да отговарят на директни проблеми и искания на хората.
Но осъзнавам, че сама не мога. А на хората не им се работи благотворително.
И все пак..българите не са лоши хора, попаднали са във водовъртежа на собствената си безнадежност и апатия. Няма хъс, няма живец, обезкръвени сме откъм хора и население, откъм умни и можещи.