Мисля, че изказването е доста цинично. Веднага става ясно, че не сте отглеждал деца. Който е гледал, знае, че това е 24 часов труд и да, накрая човек има нужда от отпуск!
Държа да отбележа, че 22 от тези 62 дни са отпуски, които са ми се полагали, докато бях на работа, но не ми беше разрешено да ги ползвам - все много работа имаше.
А това, че работихме и в събота...
А това, че излизах в 7 и се прибирах в 19 и би трябвало времето на пътуването да ми се включва в работното време...или да ми се плаща като командировъчно...(100 км на ден са си това)
Най-вече изключително ме дразни мнението, че отглеждането на малко дете само по себе си е отпуск. Това, че майката стои вкъщи с бебе, изобщо не означава, че си почива. Напротив - няма и грам лично време, защото е на разположение на всички вкъщи.
Смятам, че отвсякъде си заслужавам този платен отпуск.
Работодателите, когато стават такива, са наясно какви отговорности имат. На мен лично не ми стиска да издържам персонал (семейството ми стига), затова не съм и станала шеф.
Когато имате деца, и ако лично ги отглеждате 24 часа с тях вкъщи, тогава ще ме разберете. Гарантирам ви, че ще искате да се върнете на работа, за да си починете.
С какво щеше да е по-различна ситуацията, ако предстоеше да се върна на работа - нямаше да си ползвам отпуските ли? Щеше да откаже да ми ги плати ли? Т.е. 2 г натрупана умора от отглеждане на дете, безсъние и пр., давам го на ясла ден след рождения му ден и се връщам на работа "свежа като репичка".
А да сте чували, че децата имат период на адаптация в яслата - е, майката използва отпуската си за това. И то пак не е отпуска де...
Малко се отклонихме от темата, но това изказване леко ме засегна като майка. Хайде да не подценяваме отглеждането на децата, а?