Re: Франчайза в недвижимите имоти / Взаимопомощ / Право

Ясно се казва къде е определен франчайзинговият договор .Но състава на арбитражният съд едва ли чете съдебна практика.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48

гр.София, 14.01.2010г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №672/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Обжалвано е определение №1682/24.07.2009г., постановено по ч.т.дело №857/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с което е отменено разпореждането от 10.04.2009г., по ч.гр.дело №3663/2009г. на Районен съд, гр. В., за незабавно изпълнени на издадената със същото разпореждане заповед и е обезсилен изпълнителния лист с длъжник А. иска отмяна на определението като неправилно. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК той поставя три процесуални въпроса: договорът за франчайзинг, придружен с нотариална заверка на подписите, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; същият основание ли е за издаване на заповед за незабавно изпълнение за събиране на посочените в договора суми, дължими в определен срок и без наличието на допълнителни условия; при изпълнение на задължението си по чл.418, ал.2 ГПК докъде следва да стигне проверката на съда относно обстоятелството дали представения документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Според жалбоподателя поставените процесуални въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като предпоставка на закона е обоснована и с факта на липсата на съдебната практика дали договорът за франчайзинг удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и какви са правомощията на съда за проверка на документа. Според касатора договорът за франчайзинг нямал правна регламентация в българското законодателство и предметът, съдържанието и правните последици от действието му се определят от волята на страните, той поставя въпроса следва ли съдът да прави правни изводи относно предмета на договора, правата и задълженията по него, момента и условността на престацията.
В писмен отговор адв. , като процесуален представител на счита частната касационна жалба за недопустима, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че съдът не се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По съществото на частната касационна жалба - становището му е за неоснователност на жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото.
Обжалваният съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В обжалваното определение, въззивният съд е приел, че представеният договор за франчайзинг от 29.08.2007г., представлява изпълнително основание по чл.174, т.3 ГПК и въпреки неговата редовност от външна страна, той не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК, в който, като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение е поставено изискуемостта на вземането да не е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство. Съдът е приел, че доколкото договорът за франчайзинг е двустранен договор, по който и двете страни имат поети задължения и доколкото не са представени доказателства от молителя, че е изпълнил задълженията си по него, за да претендира заплащането на възнаграждение, респ. на вноски към НМФ, не е налице една от предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК.
С оглед на приетото от окръжния съд поставените от жалбоподателя въпроси – дали договорът за франчайзинг удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и представлява ли основание за издаване на заповед за изпълнение, не са от значение за крайните изводи на съда за отхвърляне на молбата за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, защото отговорът е положителен и поради тази причина не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. В определението си съдът изрично е посочил, че договорът за франчайзинг е изпълнително основание по смисъла на чл.174, т.3 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос за правомощията на съда да извърши проверка дали са налице основанията на закона – чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представения документ, е важен за заповедното производство въпрос и е от значение за основателност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено по реда на чл.417, т.2 и чл.418, ал.2 ГПК. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за представянето на допълнителни доказателства при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418, ал.3 ГПК е поставен във връзка с двустранния и възмезден характер на договора за франчайзинг и за поетите от двете страни задължения. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, като двете предпоставки трябва да бъдат налице кумулативно. В случая разпоредбите на чл. 417 и чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК са ясни относно правомощията и обхвата на проверката, която трябва да извърши съда, когато молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основана на изпълнително основание, с което има поети двустранни задължения или изискуемостта на вземането е поставена от настъпването на друго обстоятелство, както и по отношение на задълженията на заявителя да представи доказателства със заявлението за доказване изискуемост на вземането си. Правно неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че договорът за франчайзинг не е уреден в българското законодателство. Дефиницията на “франчайз” е дадена параграф 1, т. 10 от ДР ЗКПО и с оглед на характера му на смесен, двустранен и възмезден договор, към него са приложими нормите уреждащи лицензионния договор и специалните правила на ЗМГО. Изложените доводи за правата и задълженията на страните и тълкуването на договора, нямат отношение към предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на посоченото по - горе съдържание на нормата.
В заключение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска разглеждането на частната касационна жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1682 от 24.07.2009г., постановено по ч.т.дело № 857/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ