Струва ми се, без да съм особено запозната с материята, че:
Нарушението е открито, когато наказващият орган е узнал за фактите, съставляващи нарушение. Без значение дали още тогава е осъзнал, че представляват нарушение, и дали е отбелязано някъде (в ДРА например), че според него или според някой друг представляват.
Нарушителят е открит, когато е ясно кой е. Не е необходимо да е физически открит (как го казах). В ЗАНН пише, че когато не може да бъде открит "след щателно издирване" за връчване на акта (не на НП), производството се спира. Но акт се съставя все пак.

Такива мисли ми идват, като чета ЗАНН, а за практиката не знам.