Че май не съм ги казала много ясно.
"Значи, по принцип всеки, който е изпълнил чуждо задължение, независимо защо, може да иска от длъжника по него да му върне платеното" - Това, разбира се, не е суброгация. Да не би да изглежда, че това съм имала предвид - не съм. Суброгация е самото встъпване в правата на кредитора. Хрумна ми днес, че прилича на цесия, на прехвърляне на вземане. Даже не знам дали и в учебника си Кожухаров не го сравняваше точно с цесия. Само при преминаването на обезпеченията, дадени от трети лица, имаше малко разлика. Но си приличат, само дето едното става с договор, а другото е автоматично по силата на други факти.
Основното и приложно поле е, когато някой е изпълнил чуждо з-е, като е имал правен интерес. Но не само. Например в ДПК имаше един текст, според който, ако длъжникът има вземане към трето лице и изпълнителен лист, публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника към третото лице. Не че на практика е възможно длъжник да има изпълнителен лист по събираемо вземане и да не го е събрал още, но това е друга тема. Идеята ми беше, че не само в случаите на чл. 74 от ЗЗД става въпрос за суброгация.
Мисля си още, че правният интерес може да произтича не само от конкретно право или задължение, но и дори само от някаква правна възможност, която би се създала.
Друго - регресният иск се поражда чак след като си изпълнил това задължение или си претърпял там неизгодните последици.

"Беласица не може да е спомен. Беласица е моят кон огромен."