1. И не мога да разбера какво ли не.
2. Ма не бия тъпана.
3. Глупости говоря, не ми се връзвай.

Това е основната норма за суброгацията:
Чл. 74. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

Значи, какво значи правен интерес и какво значи "встъпва в правата". Давай с второто, че е по-лесно. Значи, по принцип всеки, който е изпълнил чуждо задължение, независимо защо, може да иска от длъжника по него да му върне платеното. Иначе длъжникът би се обогатил неоснователно. Естествено, ако длъжникът е можел да противопостави на кр-ра си някое възражение, може да го противопостави и на този, който му е платил задължението, без да го пита.
Май трябва все пак с правния интерес да се започне. Да имаш правен интерес да направиш или да поискаш нещо, значи, че това нещо или ти носи някакво право, или те спасява от някое задължение - някакъв вид задължение, било да направиш нещо, или да търпиш нещо.
Пример - в другата тема ставаше въпрос за залог за обезпечаване на чуждо задължение. Дал си вещта си в залог. Но искаш да си я запазиш. Прав си да искаш. А ако не се плати задължението, което тя обезпечава, ще бъде продадена. Затова ти имаш правен интерес да платиш обезпеченото с нея задължение.
Да встъпиш в правата на кредитора, това значи да заемеш изцяло неговото положение. Неговите срокове, неговите обезпечения, неговите лихви и така нататък. В някои случаи - чл. 326 от ГПК - неговия изпълнителен лист. Не просто да имаш вземане към длъжника в размер платеното, а може и нещо повече. Е, в този пример не може да му ползваш обезпечението, защото то е твоя вещ. Но да речем, ако същото задължение беше обезпечено освен с твоята вещ, също и с негова, този залог/ипотека остава в твоя полза. Същото ще е и с обезпеченията, дадени от трети лица, но с малко ограничение - виж чл. 155 от ЗЗД. За размера, който се "пада" на тези трети лица, ти имаш заложните права на кредитора.
Регресен, или обратен иск - това е правото, което възниква за теб към някое трето лице от това, че си изпълнил едно задължение (към друг, не към това лице). Или от това, че си лишен от едно право. Длъжникът ти по регресния иск, грубо казано, по някаква причина е "виновен" (отговаря) за това, че за теб е възникнало задължението или ти е отказано правото.

"Беласица не може да е спомен. Беласица е моят кон огромен."