чл.330.......
б) когато взискателят е поискал това писмено;
в) когато изпълнителният лист бъде обезсилен;
г) когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен;
д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124 от 1997 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, "И" когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, "И"
е) когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254, 255 и 336.

Не са свързани, забележете след всяка буква има ; в буква Д) са две независими условия свързани с "И" накрая има "И" и продължава с буква Е), ако така разсъждаваме излиза че комулативно са свързани буква "Д" като цяло и буква "Е", пък и няма логика да са свързани защото ако длъжникът прави вноски в рамките на този преклузивен срок и това е удостоверено от взискателя то е налице изпълнително действие и от него започва да тече нов преклузивен срок. Винаги този срок тече от последното изпълнително действие. Просто редакцията на този член не е перфектно формулирана, но съдебната практика ясно я разграничава както по-долу съм дал примери.

Решение № 922 от 20.XI.1990 г. по гр. д. № 801/90 г., IV г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 2/1991 г., № 29, стр. 20
чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК,
чл. 110 и сл. ЗЗД
Срокът по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело.

Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1965 г., С., Наука и изкуство, 1966 г.
чл. 330 ГПК
С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. "а" до б. "е" ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не.
Основанията за прекратяване на принудителното изпълнение са посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК. Тези основания се групират, както следва: погасяване на изпълняваното право, отмяна или обезсилване на изпълнителното основание и изпълнителния лист, оттегляне на искането за изпълнение и когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. С настъпването на някое от тези основания изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 330, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Следователно постановлението не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. Щом с настъпване на фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК, настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, то наложените възбрани и запори отпадат от този момент, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не.
Съдебната практика сочи и друго, ако е налице състава на чл.330 "Д" то взискателя може да си поиска изпълнителния лист и да иска образуване на ново изпълнително дело. Ако обаче той е поискал изпълнение по прекратеното, то тези действия са опорчени и нямат последствия, те следва да бъдат унищожени. Това е все едно едно исково производство да е прекратено и изведнъж да продължат процесуални действия по него. Дори и съдът не е овластен да извърши това - касае се за преклузивен законов срок. Всъщност в моя случай са налице незаконосъобразни действия от страна на СИС, първо преклузивните срокове се следят и прилагат служебно и съдия изпълнителя е следвало да прогласи това прекратяване с постановление като с това си бездействие е увредил взискателя, но и взискателя следва да познава закона и да не бездейства, второ молбата на взискателя от 1999 за принудителен въвод е можело да се третира като искане за образуване на ново и.д. такова обаче не е образувано а се продължава по старото вече EX LEGE прекратено правоотношение. Тези действия не могат да породят валиден ефект.