Раздел III
Бързо производство
(Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Раздел III
Особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предварително производство
(Нов, ДВ, бр. 39 от 1993 г.)
Органи на полицейското производство
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Чл. 408а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органи на полицейското производство са дознателите.
Дела, по които се провежда полицейско производство
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 408б. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Полицейско производство се провежда по дела, по които предварителното производство не е задължително.
(2) Бързо полицейско производство се провежда, когато:
1. лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. (нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
(3) Извън случаите по ал. 2 се провежда дознание.
Правомощия на дознателя
(Изм. на заглавието, ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.)
Чл. 409. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(1) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При полицейското производство не се извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига обвинение по реда на чл. 207. Производството се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването.
(2) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство - в предварително производство като законосъобразно извършените до този момент действия запазват процесуалната си стойност.
(3) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Дознателят е длъжен да разясни на уличения в какво е уличен, предвидената наказателна отговорност, както и правото му да откаже да даде обяснения. Той е длъжен да му осигури възможност да се свърже със защитник или да му назначи такъв при условията на чл. 70, като не може да извърши никакви действия по разследването, докато не изпълни тези свои задължения.
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При бързото полицейско производство дознателят със съгласието на прокурора може и да не проведе разпит на свидетелите.
(5) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по чл. 408б, ал. 2 дознателят може незабавно да представи събраните материали на прокурора, когато те са достатъчни за съставяне на обвинителен акт.
(6) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По отношение на уличения вземането на мярка за неотклонение не е задължително, освен в случаите по чл. 153, ал. 1.
(7) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При разследването дознателят използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата по чл. 116.
(8) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; предишна ал. 6, бр. 50 от 2003 г.) Постановленията и писмените указания на прокурора са задължителни за дознателя и не подлежат на възражение.
Права на уличения
(Изм. на заглавието, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 410. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване.
(2) Уличеният има право на защита съобразно нормите на този кодекс.
Срок за извършване на полицейското производство
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 410а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не е упражнил правомощията си по чл. 409, ал. 5, дознателят приключва бързото производство в 7-дневен срок и изпраща делото на прокурора.
(2) Дознателят приключва дознанието в едномесечен срок и изпраща с мнение делото на прокурора. В случаите на фактическа и правна сложност прокурорът може да продължи срока с още един месец.
Действия на прокурора след приключване на полицейското производство
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 411. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Прокурорът се запознава с материалите на полицейското производство, с възраженията и с исканията на уличения и на неговия защитник. Той се произнася, като:
1. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;
2. внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;
3. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) връща делото на дознателя за събиране на нови доказателства или за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, който за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;
4. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) прекратява наказателното производство;
5. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) спира наказателното производство в случаите по чл. 239, ал. 1;
6. разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;
7. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1 или когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина; законосъобразно извършените до този момент действия запазват процесуалната си стойност.
(2) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до седемдесет и два часа, за да осигури явяването му пред съда.
(3) По дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) При прекратяване на наказателното производство се прилагат правилата на чл. 237.
Правомощия на съдията-докладчик
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 412. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) В случаите по чл. 411, ал. 1, т. 1 съдията-докладчик:
1. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на уличения, или когато предварителното производство е било задължително при условията на чл. 171, ал. 1;
2. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 247;
3. (изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 247а;
4. насрочва делото за разглеждане.
(2) Когато разследването е извършено по реда на чл. 408б, ал. 2, съдът разглежда делото в деня на постъпването му, а ако подсъдимият направи искане да организира защитата си - в тридневен срок. В тези случаи съдията-докладчик разпорежда на дознателя да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и експертите в съдебно заседание.
(3) Когато по делото е проведено дознание, съдът разглежда делото в едномесечен срок от постъпването му.
(4) В случаите по чл. 411, ал. 1, т. 2 съдията-докладчик насрочва делото по реда на чл. 414б или чл. 414з, ал. 2.
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 413. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Съдията-докладчик или съдът в съдебно заседание може да потвърди, измени или отмени мярката за неотклонение, взета на полицейското производство, или да вземе мярка за неотклонение, ако такава не е била взета.
(2) В случаите по чл. 408б, ал. 2 съдът постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява фактическа и правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.
Срок за подаване на жалбата и протеста
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 413а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите по чл. 413, ал. 2 жалбата или протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.
Прилагане на общите правила
Чл. 414. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Доколкото за производството по този раздел няма особени правила, прилагат се общите правила и правилата за предварителното производство. Разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения.

Раздел IV
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
(Нов раздел IV на глава двадесет - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Чл. 414а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Насрочване на делото за разглеждане
Чл. 414б. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
Чл. 414в. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Разглеждане на делото от първоинстанционния съд
Чл. 414г. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.
(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
(4) Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава петнадесета.
Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 414д. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
Възобновяване на делото
Чл. 414е. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението за възобновяване на делото по този раздел се разглежда по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания.

Раздел V
Прекратяване на наказателното производство със споразумение
(Нов раздел V на глава двадесет - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Споразумение за прекратяване на наказателното производство
Чл. 414ж. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Изм., и доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато обвиняемият или уличеният не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс.
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Споразумението се подписва от прокурора и от защитника. Обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
(8) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилага чл. 23 от Наказателния кодекс.
Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 414з. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
(3) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът, обвиняемият или уличеният. По свой почин съдът може да изслуша и пострадалия.
(4) Съдът запитва обвиняемия или уличения разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
(5) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият или уличеният.
(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия или уличения.
(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона или морала, и прекратява наказателното производство.
(8) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.; отм., бр. 50 от 2003 г.).
(9) (Предишна ал. 8, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.
(10) (Предишна ал. 9, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Определението на съда е окончателно.
Последици от прекратяване на наказателното производство със споразумение
Чл. 414и. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда.
(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 304, ал. 1, т. 3.
(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.
Споразумение за прекратяване на наказателното производство при разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 414к. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) При условията и по реда на предходните разпоредби от този раздел първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.
(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.
НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС- ЧАСТ ТРЕТА

--------------------------------------------------------------------------------


ЧАСТ ТРЕТА
ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА. ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава двадесет и първа
ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА

Раздел I
Предсрочно освобождаване
Предложения за предсрочно освобождаване

Чл. 415.(1) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор, по местоизпълнение на наказанието;
2. комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията.
(2) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 72 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. районният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. началникът на районното поделение на МВР по местоизпълнение на наказанието.
(3) Към предложението се прилагат личното досие на лицето, което се предлага за предсрочно освобождаване, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани.
Съд, който разглежда предложението
Чл. 416. Предложението се разглежда:
1. от окръжния, съответно военния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на чл. 415, ал. 1;
2. от районния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на чл. 415, ал.2.
Ред за разглеждане на предложението
Чл. 417. (1) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът разглежда предложението еднолично в съдебно заседание.
(2) Участието на прокурора и на председателя на комисията по чл. 1 7 от Закона за изпълнение на наказанията е задължително.
(3) Присъствието на осъдения е задължително.
(4) След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава дума на органа, който е направил предложението.
(5) Прокурорът дава заключение, ако предложението не изхожда от него.
(6) Осъденият се изказва последен.
Определение на съда
Чл. 418.(1) Съдът се произнася с мотивирано определение.
(2) Срещу определението на съда, с което се постановява предсрочно освобождаване, прокурорът може да подава протест, който се разглежда по реда на глава шестнадесета.
(3) Определението, с което се отказва предсрочно освобождаване, не подлежи на обжалване.
Ново предложение
Чл. 419. Ако предложението по чл. 415 не бъде уважено от съда, ново предложение може да се направи не по-рано от три месеца от деня на произнасяне на определението
Съд, който се произнася по изтърпяване на остатъка от наказанието
Чл. 420. Когато условно освободеният извърши ново престъпление в изпитателния срок, въпросите по чл. 70, ал. 7 и 8 от Наказателният кодекс се решават от съда, на който е подсъдно делото за новото престъпление.

Раздел II
Отменяване зачитането на работни дни
Предложение за отменяване
Чл. 421. Предложение за отменяване зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал. 4 и 5 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието;
2. началникът на затвора.
Разглеждане на предложението
Чл. 422. (1) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода в състав от съдия и двама съдебни заседатели.
(2) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
(3) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Раздел III
Заменяване режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък
Предложение за заменяване
Чл. 423. Предложенията за заменяване на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък от определения от съда могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. началникът на затвора или на поправителния дом;
3. наблюдателна комисия по местоизпълнение на наказанието.
Ред за разглеждане на предложението
Чл. 424. (1) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в състав от съдия и двама съдебни заседатели.
(2) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Определението на съда подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му. Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
(3) Доколкото в този раздел няма правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава.

Раздел IV
Прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода
Основания за прекъсване на изпълнението
Чл. 425. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато:
1. когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година;
2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца;
3. при тежко заболяване на осъдения -до оздравяването му;
4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни.
Орган, който прекъсва изпълнението
Чл. 426. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 50 от 2003 г.) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му.
(2) Предложения за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом.

Раздел V
Замяна на наказанието доживотен затвор
(Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)
Чл. 427. (Заличен - ДВ, бр. 28 от 1982 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) Предложението за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода може да прави окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието.
(2) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели.
(3) Участието на прокурора, на началника на затвора и на осъдения е задължително.
Чл. 428. (Заличен - ДВ, бр. 28 от 1982 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) (1) Съдът се произнася с мотивирано определение. Определението, с което се отказва замяна на наказанието, подлежи на обжалване.
(2) Ако предложението по чл. 427 не бъде уважено, ново предложение може да се направи не по-рано от две години от произнасянето на определението.

Глава двадесет и втора
ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА

Раздел I
Прилагане на принудителни медицински мерки
Предложение и прилагане на принудителни медицински мерки

Чл. 429.(1) (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави районният прокурор, а в случаите по чл. 426 - окръжният прокурор.
(2) Преди да направи предложението, прокурорът назначава експертиза и възлага на следовател да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото.
(3) Следователят изпраща събраните материали със заключение на прокурора, който изготвя предложение до съда.
Съд, който разглежда предложението
Чл. 430. (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето, а в случаите по чл. 429, ал. 1 във връзка с чл. 426 - от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието.
Разпоредително заседание
Чл. 431.(1) Когато намери, че са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание, районният съдия насрочва заседание. В останалите случаи той внася делото в разпоредително заседание.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В разпоредителното заседание, след като изслуша заключението на прокурора, съдът прекратява делото или го насрочва за съдебно заседание.
Съдебно заседание
Чл. 432.(1) За съдебното заседание се призовават лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият.
(2) Участието на прокурор, както и на защитник е задължително.
(3) Присъствието на лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това.
(4) Във всички случаи съдът изслушва заключението на експерт-психиатър.
Определение на съда
Чл. 433. (1) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът се произнася еднолично с определение.
(2) Срещу определението на съда лицата по чл. 432, ал. 1 и 2 могат да подават жалби или протест в седемдневен срок от постановяването му.
(3) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото.
Продължаване, заменяване или прекратяване на принудителните медицински мерки
Чл. 434.(1) След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, заменяване или прекратяване на принудителното лечение.
(2) Преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл. 89, буква "а" от Наказателния кодекс съдът може да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора.
(3) Съдът се произнася по продължаването, изменяването или прекратяването на принудителните медицински мерки в съдебно заседание, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на експерт психиатър.

Раздел II
Предаване на лица, извършили престъпление
Наказателни дела, по които може да се направи искане за предаване
Чл. 435. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Искане пред друга държава за предаване на лице, което е извършило престъпление, се прави, когато делото за престъплението е подсъдно на български съд.
Органи, които могат да правят искане за предаване
Чл. 436.(1) Искане за предаване могат да правят:
1. главният прокурор - за обвиняем;
2. министърът на правосъдието-за подсъдим или за осъден с влязла в сила присъда по предложение на съответния съд.
(2) Исканията се правят чрез Министерството на външните работи.
Приложения към искането
Чл. 437. Към искането за предаване се прилагат:
1. сведение за трите имена, гражданството, адреса и местоживеенето на лицето ;
2. данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за текста на закона, по който е квалифицирано, и за размера на причинените щети;
3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и за задържането му под стража, а при искане за изтърпяване на наказание - препис от влязлата в сила присъда.
Искане за задържане пред чуждестранни органи
Чл. 438. В бързи случаи министърът на правосъдието и главният прокурор могат да направят искане пред чуждестранните органи за задържане на лице, за което ще бъде направено искане за предаване, като съобщят, че има издадено постановление за задържане под стража или влязла в сила присъда.
Съдене на лице, предадено от друга държава
(Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 439.(1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако е последвало съгласие за съденето му и за друго престъпление.
(2) Ако предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното наказание се спира.
(3) Спряното наказателно производство или изпълнението на наложеното наказание се възобновява, ако лицето в срок от 3 месеца от освобождаването му не напусне страната или се завърне отново в страната, след като я е напуснало.
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Задържането в чужбина не се включва в срока по чл. 152, ал. 4.
Условия за предаване
(Ново загл., ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 439а. (1) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) или по искане на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България
(2) Лицето се предава само когато престъплението, за което се иска предаването, е престъпление по българския закон и се наказва с лишаване от свобода не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание.
(3) Лицето се предава за изтърпяване на наказание само ако наложеното му наказание не е по-малко от четири месеца лишаване от свобода.
Условия за отказ за предаване
(Ново загл., ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 439б.(1) Предаване на български гражданин за съдене или за изтърпяване на наказание в друга държава не се допуска.
(2) Не се допуска предаване на чужд гражданин:
1. ако престъплението, за което се иска предаването, се счита за политическо или свързано с политическо престъпление;
2. ако искането цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;
3. ако лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или друго жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са му осигурени гаранциите за защита на правата, предвидени в този кодекс;
4. за военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право;
5. за престъпление, което е амнистирано или наказателното преследване или изтърпяването на наказанието е погасено по давност според законодателството на българската или на друга държава;
6. за деяние, подсъдно на българските съдилища, или когато в Република България за деянието е проведено наказателно преследване, макар то да е завършило с прекратяване или с оправдателна присъда ;
7. ако присъдата е била постановена задочно и лицето не е било известено за започнатото срещу него наказателно преследване и не е имало възможност да се защити; независимо от това екстрадицията се допуска, ако другата страна даде уверение, което се счита за достатъчно, че гарантира на исканото лице повторно разглеждане на делото с право на защита;
8. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) ако за деянието по чужд закон се предвижда или е наложено смъртно наказание, освен ако другата държава даде гаранции, че смъртното наказание няма да се изпълни;
9. ако лицето, чието предаване се иска, ще бъде съдено от извънреден съд в другата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, постановена от такъв съд;
10. ако деянието, за което е направено искане за предаване, е било извършено извън територията на българската и на другата държава и българският закон не предвижда наказание за такова деяние.
Искане за предаване
(Изм. на загл., ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 50 от 2003 г.)
Чл. 440. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Искане от друга държава за предаване на чужд гражданин за съдене или от международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България, за предаване на лице се прави пред главния прокурор, а за изтърпяване на наказанието - до министъра на правосъдието.
(2) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Органът по предходната алинея, до който е отправено искането, незабавно уведомява окръжния прокурор, в чийто район се намира чуждият гражданин или лицето по ал. 1, и му изпраща преписката.
(3) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Окръжният прокурор взема писмени обяснения от чуждия гражданин или от лицето по ал. 1, привежда в изпълнение взетата спрямо него мярка за неотклонение и внася преписката за разглеждане в окръжния съд.
(4) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдът може да постанови да се изискат допълнителни сведения от органа по ал. 1, направил искането за предаване.
Разглеждане на искането за предаване
(Ново загл., ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 440а. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Искането за предаване се разглежда от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор. На лицето, за което е направено искане за предаване се назначава защитник , ако той не си е ангажирал такъв, и преводач, ако не владее български език.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдът, след изслушване на прокурора, лицето и защитника му, постановява решение, с което уважава или отхвърля искането за предаване. В решението съдът постановява дали следва да се предадат документите, книжата, паричните суми и предметите, намерени в лицето, за което е направено искане за предаване, свързани с деянието му. Те се предават дори ако междувременно лицето е починало или се е укрило.
Бърза процедура за предаване
Чл. 440б. (Нов, ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
(1) Лицето, за което е направено искане за предаване, може да изрази пред съда изрично съгласие за незабавното си предаване, което се отразява в протокола на съдебното заседание и се подписва от лицето.
(2) В този случай, когато не са налице условията на чл. 439б, съдът взема решение за незабавно предаване на лицето. Решението е окончателно.
(3) Заверен препис от решението се изпраща в срок 24 часа на Министерството на правосъдието - за уведомяване на органа, направил искането за предаване по чл. 440, ал. 1, и на Върховната касационна прокуратура - за изпълнение.
Производство за проверка на решението за предаване
(Ново загл., ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 440в. (Предишен чл. 440б, ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Решението на окръжния съд по чл. 440а подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протеста на прокурора, подадени в седемдневен срок от обявяването на решението.
(2) Жалбата и протестът се разглеждат в десетдневен срок от постановяването им в съда по реда на чл. 440а.
(3) Решението на съда е окончателно.
Изпълнение на решението за предаване
(Ново загл., ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 440г. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; предишен чл. 440в, бр. 50 от 2003 г.)
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Решението се изпраща от окръжния съд до министъра на правосъдието, съответно до главния прокурор, който уведомява друга държава или международния съд за резултата.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Ако е постановено решение за предаване, министърът на правосъдието, съответно главния прокурор, уговаря времето и начина на предаването.
(3) Ако властите на другата държава в срок един месец от уговорената дата на предаване не приемат лицето, което следва да се предаде, то се освобождава и искането за предаването му отново на същото основание може да бъде отказано.
Условия за прилагане разпоредбите на този раздел
Чл. 441. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в международен договор, по който Република България е страна не е уговорено друго.

Вампирите излизат само нощем...