Раздел IV
Съдебни прения
Ред на съдебните прения
Чл. 289. (1) След като приключи съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия .
(3) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.; отм., бр. 21 от 1998 г.).
Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения
Чл. 290. Страните, които участвуват в съдебните прения, могат да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.
Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението
Чл. 291. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задълженията му да се произнесе по вътрешно убеждение.
Възобновяване на съдебното следствие
Чл. 292.(1) Страните могат да искат извършването на нови следствени действия.
(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.
Право на реплика
Чл. 293. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.
(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
Забрана за ограничаване на съдебните прения по време
Чл. 294. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.
(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Раздел V
Последна дума на подсъдимия
Осигуряване на подсъдимия последна дума
Чл. 295. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.
(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.
Забрана за ограничаване на времето за последната дума
Чл. 296. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.
(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.
Възобновяване на съдебното следствие
Чл. 297. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Раздел VI
Постановяване на присъдата
Оттегляне съда на съвещание
Чл. 298. (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.
Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата
Чл. 299.(1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. (нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;
5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по ал. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;
6. (предишна т. 5, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
7. (изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.; предишна т. 6, изм., бр. 70 от 1999 г.) на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;
8. (предишна т. 7, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
9. (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишна т. 8, изм., бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията на чл. 53 от НПК;
10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишна т. 9, изм., бр. 70 от 1999 г.) да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишна т. 10, изм., бр. 70 от 1999 г.) какво да стане с веществените доказателства;
12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишна т. 11, изм., бр. 70 от 1999 г.) на кого да се възложат разноските по делото.
(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по предходната алинея за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.
Възобновяване на съдебното следствие
Чл. 300. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.
Признаване на подсъдимия за виновен
Чл. 301.(1) Присъдата не може да почива на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Признаване на подсъдимия за невинен
Чл. 302. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдържание на присъдата
Чл. 303.(1) Присъдата се издава в името на народа.
(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателният закон, по който е предаден на съд.
(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 299. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
(5) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.; доп., бр. 70 от 1999 г.) В случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 във връзка с чл. 288, ал. 2 - 9 съдът признава подсъдимият за виновен и прилага Закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от НПК - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание в случаите на чл. 75 от НПК признава подсъдимия за виновен, освобождава го условно от наказателна отговорност и го предава на общественото поръчителство.
(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.
Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение
Чл. 304. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и приложението на чл. 53 от Наказателния кодекс;
2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и 70, ал. 7 от НПК и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото;
5. жалбата против мярката за неотклонение задържане под стража.
(2) В случаите по т. 1-3 на предходната алинея съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.
Произнасяне по граждански иск
Чл. 305. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Срок за излагане мотивите на присъдата
Чл. 306. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.
Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване
Чл. 307.(1) След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съдебната зала. В този случай мярката за неотклонение задържане под стража не може да се замени с домашен арест или с гаранция.
(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
Подписване и обявяване на присъдата
Чл. 308.(1) Присъдата се обявява от председателя, след като бъде подписана от всички членове на състава на съда.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 306.
(4) (Нова, ДВ, бр. 52 от 1980 г.; изм., бр. 50 от 1995 г.) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът уведомява осъдения за възможността да се обърне към главния прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в държавата, на която е гражданин.
Чл. 309. (Отм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.).

Раздел VII
Протокол за съдебното заседание
Съдържание на протокола
Чл. 310.(1) В протокола за съдебното заседание освен данните по чл. 101, ал. 1 се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която са му връчени преписите от обвинителния акт и от разпореждането или от определението за предаване на съд;
3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на експертите;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използуваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от секретаря.
Поправки и допълнения в протокола
Чл. 311.(1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в разпоредително заседание.
НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС - ЧАСТ ВТОРА

--------------------------------------------------------------------------------


Глава петнадесета
ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
(Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

Раздел I
Общи положения
Предмет на въззивната проверка
Чл. 312. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.
Предели на въззивната проверка
Чл. 313. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
(2) Въззивната инстанция отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция
Чл. 314. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.
Установяване на нови фактически положения
Чл. 315. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.
Прилагане правилата за първата инстанция
Чл. 316. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Раздел II
Образуване на производство пред въззивната инстанция
Право на жалба или протест
Чл. 317. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.
(2) Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна.
(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
Срок и ред за подаване на жалбата и протеста
Чл. 318. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 319. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават; какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Съобщение за постъпила жалба или протест
Чл. 320. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересуваните страни, като им изпраща преписи от тях.
Писмени възражения на страните
Чл. 321. (Отм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
Връщане на жалбата и протеста
Чл. 322. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 319, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 318;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на жалбата и протеста
Чл. 323.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
(3) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
(4) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Изпращане делото на въззивната инстанция
Чл. 324. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 318.
Внасяне на делото в разпоредително заседание
Чл. 325. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В случаите по чл. 323 съдията-докладчик внася делото в разпоредително заседание на въззивната инстанция.
Допускане на доказателства
Чл. 326. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в разпоредително заседание.
(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
(3) Свидетелите и експертите, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
(4) Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
(5) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.

Раздел III
Постановяване на решението
Призоваване
Чл. 327. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на членове 158 - 162, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.
Участие на страните в съдебно заседание
Чл. 328. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(3) (Отм., ДВ, бр 70 от 1999 г.).
Действия по даване ход на делото
Чл. 329. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.
Доклад на съдията-докладчик
Чл. 330. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.
(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Съдебно следствие
Чл. 331. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При провеждане на съдебното следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.
Съдебни прения и последна дума на подсъдимия
Чл. 331а. (Нов, ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
(1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 289, ал. 2.
(2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
Правомощия на въззивния съд
Чл. 332. Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 2-8 и ал. 4 и 5;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 22;
6. да потвърди първоинстанционната присъда.
Отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
Чл. 333. (1) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. (доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
2. (отм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.);
3. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд в случаите по чл. 352, ал. 3 отменява присъдата и връща делото на първата инстанция, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.
(3) (Отм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
(4) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 3 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест на прокурора, съответна жалба на частния тъжител или частния обвинител..
Отменяване на присъдата и постановяване на нова присъда
Чл. 334. (1) Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:
1. да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Изменяване на първоинстанционната присъда
Чл. 335. (1) Въззивният съд може:
1. да намали наказанието;
2. да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.
(2) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:
1. да увеличи наказанието;
2. да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.
(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
Потвърждаване на присъдата
Чл. 336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.
Съдържание на решението на въззивната инстанция
Чл. 337. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 303 и 306.
Срок за изготвяне и обявяване на решението
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 337а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.
Чл. чл. 338 - 343 (Отм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.).

Глава шестнадесета
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
(Загл. изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)
Определения, които подлежат на проверка
Чл. 344.(1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Определенията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 240, ал. 2, чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 и чл. 444, ал. 2, се проверяват по реда на глава петнадесета.
(2) (Доп., ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 21 от 1998 г., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 50 от 2003 г.) Не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата определенията по чл. 35, ал. 2, чл. 247б, ал. 1, т. 1, 266, 272, 273, 276, 278, ал. 1, 280, ал. 3, 285, 297, 311.
(3) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Всички други определения подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата по частна жалба или частен протест по реда, предвиден в тази глава.
Срок за подаване на частна жалба и протест и на възражения по тях
Чл. 345. (1) Частната жалба и протеста се подават в седемдневен срок от постановяване на определението, а когато то е постановено в разпоредително заседание - в седемдневен срок от връчване на преписа.
(2) За постъпилия протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.
Действие на жалбата и протеста
Чл. 346. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Частната жалба и протестът не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.
Отмяна на определението от съда, който го е постановил
Чл. 347. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г. и бр. 70 от 1999 г.) Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в разпоредителното заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или протест.

Вампирите излизат само нощем...