Честит 4 / Взаимопомощ / Право

Предварително задържане
Чл. 202.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Следователят може и без съгласието на прокурора да нареди предварително задържане за престъпление от общ характер, за което е задължително провеждането на предварително производство, когато:
1. лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му;
2. очевидец посочи лицето, извършило престъплението;
3. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) върху тялото или дрехите на лицето, или в жилището му са открити явни следи от престъплението;
4. (изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.) лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило престъпление.
(2) Когато в случаите по предходната алинея следователят нареди предварително задържане, в постановлението трябва да изложи основанието за това.
Срок на предварителното задържане
Чл. 203.(1) Следователят е длъжен да уведоми прокурора за задържането, като му съобщи основанието за това не по-късно от двадесет и четири часа.
(2) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът е длъжен веднага да потвърди или да отмени задържането. В случаите на чл. 202, ал. 1, точки 1 и 3, ако задържането е за тежко престъпление от общ характер, прокурорът може да продължи срока до три дни.
(3) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Ако до изтичането на срока по ал. 1 и 2, не се предяви обвинение срещу заподозрения, следователят е длъжен да го освободи.
Чл. 204. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 205. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Права на заподозрения
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 206.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Лицето, задържано при условията и по реда на чл. 202, има следните права: да научи в какво е заподозряно; да дава обяснения; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва постановленията на прокурора и следователя, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) По отношение на обясненията на лицето по предходната алинея се прилагат съответно разпоредбите на чл. 73, 87, 88, ал. 1, 2, 4 и 5, 89 - 91.
Повдигане на обвинението
Чл. 207.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем.
(2) В постановлението се посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието, и Наказателният закон, по който лицето се привлича като обвиняем.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се съставя постановление за привличане като заподозрян или обвиняем, а съставеното се отменя за лице, ползващо се с имунитет. Наказателното преследване срещу същото лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това.
Чл. 208. (Отм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.).
Предявяване на обвинението
Чл. 209.(1) Следователят трябва да предяви обвинението незабавно след повдигането му.
(2) Когато обвиняемият не се яви без уважителни причини, следователят насрочва ново предявяване на обвинението и взема мерки за принудително довеждане на обвиняемия.
(3) Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.
(4) При предявяване на обвинението следователят разяснява на обвиняемия неговите права.
(5) Обвинението се предявява, като следователят предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на постановлението за привличане като обвиняем и при нужда дава допълнителни разяснения.
Разпит на обвиняемия
Чл. 210.(1) След като предяви обвинението, следователят пристъпва незабавно към разпит на обвиняемия.
(2) Когато са привлечени няколко обвиняеми, следователят ги разпитва поотделно, като взема мерки разпитаните обвиняеми да не влизат във връзка с неразпитаните. Следователят разпитва обвиняемите в присъствие на други обвиняеми само ако намери, че това е необходимо за разкриването на обективната истина.
(3) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.; доп., бр. 50 от 2003 г.) По преценка на следователя или прокурора разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд с участието на защитник, ако има такъв. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.
(4) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За разпита по ал. 3 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.
(5) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 3 се провежда по правилата на съдебното следствие.
Разпит на свидетеля пред съдия
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 210а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд. В този случай следственото дело не се предоставя на съдията.
(2) Следователят или прокурорът осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и на неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от прокурора или следователя разпит на свидетел по реда на ал. 1.
Допущане на участниците в наказателното производство да присъствуват при извършването на следствените действия
Чл. 211. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия при извършването на съответните следствени действия, следователят може да им разреши да присъствуват, ако това няма да затрудни следствието.
Изменение на обвинението
Чл. 212. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато на предварителното производство се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, следователят е длъжен да предяви на обвиняемия ново обвинение.
Условия за предявяване на следствието и лицата, които се призовават за предявяването
Чл. 213.(1) Когато намери, че са извършени всички необходими следствени действия, следователят пристъпва към предявяване на следствието.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 50 от 2003 г.) За предявяване на следствието се призовава обвиняемият.
(3) Когато не се яви защитник, следователят насрочва ново предявяване на следствието, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.
(4) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.; отм., бр. 50 от 2003 г.).
(5) Преди да предяви следствието, следователят разяснява на явилите се лица техните права.
Предявяване на следствието
Чл. 214. Следствието се предявява, като следователят предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.
Запознаване с материалите
Чл. 215.(1) Следователят определя срок за проучване на материалите в зависимост от характера на обвинението, от обема на делото и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.
(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, следователят е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на следствието.
Искания, бележки и възражения
Чл. 216.(1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.
(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на следствието.
Допълнителни следствени действия
Чл. 217.(1) При извършване на допълнителни следствени действия могат да присъствуват и лицата, по искане на които те са предприети.
(2) След извършване на допълнителните действия следователят повторно предявява следствието.
(3) При повторното предявяване на следствието се призовават обвиняемият и лицата, които са направили съответните искания, бележки и възражения.
Разследване в отсъствие на обвиняем
Чл. 217а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Когато няма да се попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 268, ал. 3.
Заключително постановление
Чл. 218. След окончателното приключване на следствието следователят съставя заключително постановление.
Обвинително постановление
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 219.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери, че обвинението е доказано и обвиняемият следва да бъде предаден на съд, следователят съставя обвинително постановление.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 70 от 1999 г.) В обстоятелствената част на обвинителното постановление се посочват накратко: извършеното престъпление от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данни за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, правната квалификация на деянието; причините и условията, способствували за извършване на престъплението.
(3) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) В заключителната част на обвинително постановление се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Към обвинителното постановление се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка на взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържане на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 152, ал. 7.
Постановление с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 220.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато намери, че са налице основания за това, следователят съставя постановление с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В постановлението по ал. 1 се посочват: същността на обвинението; основанията, поради които предварителното следствие трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключителното постановление и името и длъжността на съставителя.
Действия по спряно наказателно производство
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 220а. (Нов, ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 39 от 1993 г. и бр. 70 от 1999 г.) При спряно наказателно производство следователят взема мерки за разкриване на извършителя на престъплението лично и чрез органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Спряното наказателно производство се възобновява с мотивирано постановление на прокурора, след като отпадне основанието за спиране или е възникна ла необходимост от допълнителни следствени действия.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Наказателното производство може да се възобнови и от следователя, когато е спряно поради неразкриване на извършителя. За възобновяването следователят уведомява незабавно прокурора.
Изпращане следственото дело на прокурора
Чл. 221. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) След като състави заключителното постановление, следователят незабавно изпраща следственото дело на прокурора.
Срок за завършване на предварителното производство
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 222.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предварителното производство трябва да бъде завършено и следственото дело да бъде изпратено на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по предходната алинея.
(3) (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г.) По искане на следователя окръжният прокурор може да продължи срока по ал. 1 до шест месеца. В изключителни случаи главният прокурор може да го продължи срока до девет месеца.
(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Искането по ал. 3 се изготвя от следователя не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока и се подава чрез прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху предварителното производство. В искането се посочват извършените следствени действия и причините, поради които разследването не е приключило в срок.
(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) При продължаване на срока над два месеца прокурорът се произнася и по мярката за неотклонение.
Представяне и връчване на протоколи за следствени действия
Чл. 223.(1) Следователят представя протокола за следствените действия на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита.
(2) На всяко лице следователят разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.
(3) Когато някое от лицата, участвували в следствените действия, от каже или няма възможност да подпише протокола, следователят отбелязва това, като посочва и причините.
(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелствуване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези следствени действия.
Протокол за разпит
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 224.(1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. В случаите на чл. 97а, ал. 2, т. 1 данните за самоличността не се вписват в протокола.
(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.
(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.
(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.
(5) Разпитаният може, ако поиска да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай следователят може да задава допълнителни въпроси.
Звукозапис
Чл. 225.(1) По искане на разпитания или по инициатива на следователя може да се изготви звукозапис, за което се уведомява разпитаният до започване на разпита.
(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 101, ал. 1, и чл. 224.
(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.
(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.
(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.
Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис
Чл. 226.(1) Следователят съставя протокол за разпит и когато има звукозапис.
(2) (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на следователя и разпитания за правилността на звукозаписа.
(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от следователя и от разпитания.
(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на следствието се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъствува и разпитаният.
(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.
Видеозапис
Чл. 227. (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на чл. 224, 225 и 226 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис.
Звукозапис и видеозапис и при други следствени действия
Чл. 227а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други следствени действия, като се прилагат разпоредбите на чл. 224, 225 и 226.
Чл. чл. 228 до 233. (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).

Раздел III
Действия на прокурора след завършване на предварителното производство
(Предишен раздел V, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Въпроси, които прокурорът обсъжда, след приключване на предварителното производство
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 234.(1) (Пред. текст на чл. 234, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) След като получи следственото дело или дознанието, прокурорът проверява:
1. съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;
2. (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.) има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;
3. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г. и бр. 70 от 1999 г.) събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;
4. подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото;
5. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г. и бр. 70 от 1999 г.) допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;
6. (нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс;
7. (нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налице ли са условията за споразумение за прекратяване на наказателното производство;
8. (предишна т. 6, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) взети ли са мерки за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението;
9. (предишна т. 7, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) налага ли се изменяне на мярката за неотклонение.
(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът осъществява правомощията си по чл. 235 - 239 в срок до един месец от получаване на делото. Главният прокурор може да удължи еднократно този срок с още два месеца.
Обвинителен акт
Чл. 235.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато намери, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина и не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от НК; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.
(4) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 152, ал. 7.
(5) (Нова, ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 64 от 1997 г. и бр. 70 от 1999 г.) Когато прокурорът, който ще изготвя обвинителния акт, е довършил следствието, изготвянето на заключителното постановление не е задължително.
Връщане на делото за допълнително разследване
Чл. 236. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът връща делото за допълнително разследване, когато:
1. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;
2. не са събрани доказателства, необходими за разкриване на обективната истина;
3. при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
(2) (Попр., ДВ, бр. 99 от 1974 г.) В постановление, с което делото се връща за допълнително разследване, прокурорът посочва допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 42 от 2001 г.) Допълнителното разследване се извършва в срок, определен от прокурора, но не повече от два месеца.
(4) (Нова, ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато раздели делото и намери, че следва да се извършват допълнителни следствени действия, прокурорът може да върне на следователя всички или само някои от новообразуваните дела.
(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Прокурорът не може да върне делото за допълнително разследване повторно, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания.
(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът може и сам да извърши необходимите допълнителни процесуални действия.
Прекратяване на наказателното производство
Чл. 237. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 21, ал. 1;
2. когато намери, че обвинението не е доказано.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С постановлението прокурорът се произнася и по въпросите за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(3) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2001 г., бр. 50 от 2003 г.) Препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.
(4) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. Определението на съда не подлежи на жалба и протест.
(5) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(5) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С определението съдът може:
1. да потвърди постановлението;
2. да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
3. да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
(6) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(6) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство при изменение на обвинението срещу същото лице за същото деяние.
(7) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(7) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия, може служебно да бъде отменено от по-горестоящия прокурор.
(8) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(9) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
(10) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2001 г.).
Чл. 238. (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Спиране на наказателното производство от прокурора
Чл. 239.(1) Прокурорът спира наказателното производство:
1. (доп., ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 22 и чл. 22а;
2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;
3. (доп., ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако в случаите по т. 2 на предходната алинея е било повдигнато обвинение, наказателното производство спрямо обвиняемия се прекратява по реда на чл. 237.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия и на пострадалия.
(4) (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г. и бр. 70 от 1999 г.) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.
(5) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Следователят съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.
(6) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При възобновяване на спряно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 222.
(7) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда.
(8) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.
(9) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(10) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7.
(11) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.
Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия
Чл. 239а. (Нов, ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
(1) Ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.
(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият може да подаде молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква следственото дело.
(3) Съдът се произнася по молбата в 7-дневен срок еднолично в закрито заседание и когато установи основанията по ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда съобразно чл. 235, 414а или чл. 414з, ал. 1 или да прекрати наказателното производство.
(4) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 3, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След влизане в сила на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на обвиненията за други престъпления, извършени от обвиняемия.
(5) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 3, но в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
(6) Ако в срока по ал. 5 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
(7) Правилата по предходните алинеи се прилагат и за уличения.

ЧАСТ ТРЕТА
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)

Глава тринадесета
ДЕЙСТВИЯ ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
(Изм. на загл., ДВ, бр. 50 от 2003 г.)

Раздел I
Предаване на съд
Образуване на производството пред първата инстанция

Чл. 240.(1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Производството пред първата инстанция се образува:
1. по обвинителен акт и
2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.
(2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по точка 2 на предходната алинея, подлежи на обжалване.
(3) (Предишна алинея 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 година) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписа, колкото са обвиняемите.
Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик
Чл. 241.(1) Председателят на съда определя съдия-докладчик.
(2) Съдията-докладчик проверява:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
3. (доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;
4. (отм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
Чл. 242. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 243. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 244. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 245. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик
Чл. 246.(1) Съдията-докладчик прекратява съдебно производство в случаите на чл. 241, ал. 2, точки 1 и 3.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 241, ал. 2, точка 3 съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.
Прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик
Чл. 247. (1) Съдът прекратява наказателното производство:
1. (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7 и 8;
2. когато обвинителният акт е явно необоснован.
(2) (Отм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
(3) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато прекратява наказателното производство съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(4) (Отм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.).
(5) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на обвиняемия, както и на пострадалия, макар той да не е встъпил в производството като граждански ищец или частен обвинител.
(6) За прекратяване на съдебното производство се уведомява прокурорът.
Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 247а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и 22а.
(2) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
Подготовка на съдебното заседание
Чл. 247б. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
(1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик се произнася относно:
1. разглеждането на делото при закрити врата, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник;
2. исканията по мерките за обезпечаване на глобата, конфискацията, гражданския иск и отнемането на вещи в полза на държавата;
3. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.
(2) Съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от внасяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок.
(3) Когато въз основа на обвинителния акт и данните по делото съдията-докладчик установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той насрочва, разглежда и решава делото по реда на раздел IV на глава двадесета.
Чл. 248. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 249. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 250. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 251. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).

Вампирите излизат само нощем...