Глава единадесета
ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ, СЪОБЩЕНИЯ И КНИЖА. СРОКОВЕ И РАЗНОСКИ

Глава единадесета
ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ, СЪОБЩЕНИЯ И КНИЖА. СРОКОВЕ И РАЗНОСКИ
Раздел I
Връчване на призовки, съобщения и книжа
Органи и лица, чрез които се връчват призовките, съобщенията и книжата
Чл. 158. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато връчването не може да стане съгласно предходната алинея, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието.
(3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя.
(5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители.
(6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения.
(7) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Mинистерството на външните работи.
(8) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение.
(9) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Присъствието на свидетелите по чл. 97а се осигурява от прокурора.
Съдържание на призовката и на съобщението
Чл. 159. (1) В призовката се посочват: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването.
(2) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши.
(3) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице.
Връчване на призовките, съобщенията и книжата
Чл. 160. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.
(2) Когато лицето отсъствува, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя, домоначалника или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчват и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието поне на едно лице, което подписва.
(5) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; предишна ал. 4, бр. 50 от 2003 г.) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата.
(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.
(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.
Разписка за връчване
Чл. 161. (1) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото.
(2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването.
Отговорност за неизпълнение на задълженията по връчването
Чл. 162. (1) (Изм., ДВ, бр. 39 от 1993 г., бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Длъжностното лице, което наруши задълженията си по връчването, се наказва с глоба до петстотин лева.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 160, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването.

Раздел II
Срокове
Изчисляване на срокове
Чл. 163.(1) Сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години.
(2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.
(3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответно число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.
(4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъстващ ден.
Спазване на срока
Чл. 164. (Попр., ДВ, бр. 99 от 1974 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина.
Продължаване на срока
Чл. 165. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Срокът, определен от съда или от органите на досъдебното производство, може да бъде продължен, ако затова съществуват уважителни причини и молбата е подадена преди изтичането му.
(2) Ако срокът по предходната алинея е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок.
Възстановяване на срока
Чл. 166. (1) Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или органа на досъдебното производство в седем дневен срок от деня, в който са престанали да действуват причините за пропускане на срока.
(3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.
(4) По молба на заинтересуваното лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно.
(5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й.
(6) Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните.

Раздел III
Разноски и възнаграждение
Посрещане на разноските
Чл. 167.(1) Разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи.
(2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, разноските се внасят предварително от заинтересуваната страна, а ако не са внесени, дава й се седемдневен срок да ги внесе.
Определяне на разноските
Чл. 168. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Размерът на разноските се определят от съда или от органа на досъдебното производство.
(2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определят от съда.
Решение на разноските
Чл. 169. (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение.
(2) (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.
(3) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.
Възлагане на разноските
Чл. 170.(1) Когато подсъдимият бъде признат за виновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител.
(2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС - ЧАСТ ВТОРА

--------------------------------------------------------------------------------

ЧАСТ ВТОРA
ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
(Загл. изм. - ДВ бр. 70 от '99 г.)

Глава дванадесета
ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО И ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА
(Загл. изм. - ДВ бр. 70 от '99 г.)

Раздел I
Общи положения
Дела, по които се провежда предварително производство

Чл. 171. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Предварително производство задължително се провежда:
1. (доп., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд, както и за престъпления по чл. 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162 - 167, 169, 201 - 205, 212, 212а, 220 - 223, 227б - 227е, 240, 282 - 285, 304 - 307, 320, 339а и 343, ал. 1, буква ”б” и ал. 3, буква “а” от Наказателния кодекс;
2. (доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) за престъпления, извършени от непълнолетни, от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, и от чужди граждани освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2, както и за престъпления, извършени в чужбина.
(2) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1, т. 1 прокурорът мойе да образува предварително производство, когато тожа се налага от фактическа и правна сложност на случая.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1 се провежда полицейско производство.
Органи на предварителното производство
Чл. 172. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органи на предварителното производство са следователите.
Разпределение на делата между следствените служби
(Ново заглавие, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 172a. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Следователите от Националната следствена служба извършват предварителното производство за престъпления:
1. по чл. 95 - 110, 142, ал. 2, т. 4 и 8 , 142а, ал. 2, 143, ал. 2 и 3, 143а, 162, ал. 3 и 4, 224, 253, 321, 321а, 340, 341, 341а, 341б, 356е - 356и, 357 - 359 и 407 - 419 от Наказателния кодекс;
2. извършени в чужбина.
(2) Извън случаите по ал. 1 предварителното производство се извършва от следователите от съответните окръжни следствени служби.
(3) (Изм., ДВ, бр. 74 от 2002 г.; доп., бр. 50 от 2003 г.) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и когато това се налага от значителен обществен интерес, главният прокурор на Република България или директора на Националната следствена служба може да разпореди разследването на дела по ал. 2 да се извърши от следователите от Националната следствена служба.
(4) (Изм., ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Главният прокурор на Република България може да разпореди надзора и ръководството върху следователя по дела, разследвани от Националната следствена служба, да се извърши от определени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.
Съдействието на обществеността
Чл. 173. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът и следователят използуват широко съдействието на обществеността за изясняване на обстоятелствата по делото, както и за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението.
Задължения на гражданите и длъжностните лица за уведомяване
Чл. 174. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато узнаят за извършеното престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данни за престъплението.
Следствен район, в който се извършва предварителното производство
Чл. 175.(1) Предварителното производство се извършва в следствения район, който съответствува на района на съда, компетентен да разгледа делото.
(2) Предварителното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на лицето, уличено в извършване на престъплението, или където е местоживеенето на повечето уличени лица или повечето свидетели, когато:
1. обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.
(3) Въпросите по предходната алинея се решават от прокурора, в района на който е започнало предварителното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези следствени действия, които не търпят отлагане.
(4) Извън случаите по ал. 2 с разрешение на главния прокурор предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед по-пълно разследване на престъплението.
Ръководство и надзор
Чл. 176. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на следователите прокурорът може:
1. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) да проучва и проверява всички материали по следственото дело и да им дава указания по разследването;
2. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; отм., бр. 50 от 2003 г.);
3. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; отм., бр. 50 от 2003 г.);
4. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да участвува при завършване на действията по разследването;
5. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) да отстранява следователя, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;
6. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) да изземва делото от един следовател и да го предава на друг;
7. да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
8. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на следователя.
Извършване на процесуални действия от прокурора на предварителното производство
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 177. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г. и бр. 70 от 1999 г.) На предварителното производство прокурорът може да извършва отделни следствени и други процесуални действия.
Задължителни указания на прокурора и писмени възражения пред по-горния прокурор
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 178.(1) (Предишен текст на чл. 178, Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г. и бр. 70 от 1999 г.) Указанията на прокурора до следователя дадени в писмена форма, са задължителни освен в случаите на член 219 и 220.
(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; изм., бр. 42 от 2001 г., бр. 50 от 2003 г.) Когато не е съгласен с постановленията и писмените указания на прокурора, следожателят може да направи възражение пред по-горния прокурор.
(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) По-горният прокурор се произнася в тридневен срок от получаване на възражението с постановление, което е задължително за следователя и не подлежи на възразяване.
Разгласяване на материалите по предварителното производство
Чл. 179.(1) Материалите по предварителното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато е необходимо, прокурорът или следователят предупреждава срещу подпис лицата, които присъствуват при извършване на следствените действия, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай ще носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.
Актове на прокурора и следователя в досъдебното производство
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 180. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В досъдебното производство прокурорът и следователят се произнасят с постановления.
(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.
Орган, пред който се обжалват постановленията
Чл. 181. (Предишен текст на чл. 181, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; предишна ал. 1, изм., бр. 70 от 1999 г.) Постановленията на следователя се обжалват пред прокурора, а постановленията на прокурора - пред по-горния прокурор.
(2) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Жалба срещу постановленията
Чл. 182.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата срещу постановленията на прокурора и следователя може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.
Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея
Чл. 183.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор или следовател постанови друго.
(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.
Сигнална функция на прокурора и следователя
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 184.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато установят причини и условия, които са способствували за извършване на престъплението, прокурорът и следователят предлагат на съответното учреждение или юридическо лице да вземат мерки за тяхното отстраняване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Учреждението или юридическото лице са длъжни да разгледат предложението и в месечен срок от получаването му да уведомят органа, който го е направил, за взетите мерки.
(3) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Задължения за вземане мерки за предотвратяване на престъпления
Чл. 185. (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишен текст на ал. 1, изм., бр. 70 от 1999 г.; отм., бр. 50 от 2003 г.).

Раздел II
Образуване и провеждане на предварително производство
(Изм., загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Условия за образуване на предварително производство
Чл. 186.(1) Предварителното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
(2) Предварителното производство може да се образува и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи предварително производство се образува, ако пострадалият подаде до прокурора тъжба съгласно изискванията на чл. 188. Образуваното по този ред предварително производство не може да бъде прекратено на основание на чл. 21, ал. 1, т. 8.
Законни поводи
Чл. 187. Законни поводи за образуване на предварителното производство са:
1. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) съобщения до прокурора или следователя за извършеното престъпление;
2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата;
3. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) лично явяване на дееца пред прокурора или следователя с признание за извършено престъпление;
4. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) непосредствено разкриване от прокурора или следователя на признаци за извършено престъпление.
Съобщение за извършено престъпление
Чл. 188.(1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за образуване на предварително производство.
(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за образуване на предварително производство само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.
Лично явяване на дееца
Чл. 189. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При личното явяване на дееца прокурорът или следователят установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.
Достатъчни данни за образуване на предварително производство
Чл. 190.(1) Достатъчно данни за образуване на предварително производство са на лице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
(2) За образуване на предварително производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно приложимия наказателен закон.
Неотложни следствени действия без образувано предварително производство
Чл. 191. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.)
(1) Разследващите органи в случаите, предвидени в закона, могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Органът, който е извършил действието, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
(2) В случаите по ал. 1 предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие и не се прилагат правилата по чл. 192 - 193 и чл. 194.
Органи, компетентни да образуват предварително производство
Чл. 192.(1) Предварителното производство се образува от прокурора.
(2) (Изм., ДВ, бр. 110 от 1993 г.) Предварително производство може да образува и следователят, за което уведомява незабавно прокурора.
(3) (Изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.; доп., бр. 50 от 1995 г.; изм., бр. 70 от 1999 г. ) Когато предварителното производство трябва да се извърши от друг следовател, а се налагат неотложни следствени действия, следователят образува предварително производство, за което уведомява незабавно прокурора.
Предварително производство срещу неизвестен извършител
Чл. 192а. (Нов, ДВ, бр. 39 от 1993 г.)
(1) Когато се образува предварително производство срещу неизвестен извършител, наред с действията по разследването, които трябва да се извършат, прокурорът или следователят възлагат на съответните органи на МВР издирването на извършителя на престъплението.
(2) В случаите по предходната алинея, когато съответните органи на МВР преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на следователя.
Съдържание на постановлението за образуване на предварително производство
Чл. 193. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В постановлението за образуване на предварително производство се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя, законният повод и данните, въз основа на които е образувано, и следователят, който трябва да извърши предварителното производство.
Разделяне на предварително производство
Чл. 193а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Прокурорът може да раздели предварителното производство при условията на чл. 31а.
Отказ да се образува предварително производство
Чл. 194.(1) (Нова, ДВ, бр. 89 от 1990 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Когато следователят откаже да образува предварително производство, изпраща материалите на прокурора.
(2) (Предишна ал. 1, изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.; доп., бр.70 от 1999 г.) Когато откаже да образува предварително производство или потвърди отказа на следователя, прокурорът незабавно уведомява пострадалия и лицето, направило съобщението.
(3) (Предишна алинея 2, ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) По жалба на заинтересуваното лице или по свой почин по-горният прокурор може да образува предварителното производство.
Раздел III
Предварително следствие
(Заличен - ДВ бр. 70 от '99 г.)
Правомощията на директорите на окръжните следствени служби и на директора на Националната следствена служба
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; изм., бр. 74 от 2002 г.)
Чл. 194а. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Директорът на Националната следствена служба и директорите на окръжните следствени служби осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на този кодекс и указанията на прокурора, като осъществяват и административно ръководство върху дейността на следователите.
Чл. 195. (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Чл. 196. (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Чл. 197. (Отм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
Чл. 198. (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Чл. 199. (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Задължения за незабавно започване на следствените действия
Чл. 200. Следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуваното от прокурора предварително производство.
Оперативна самостоятелност на следователя
(Ново загл., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 201. (Предишна ал. 1, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В рамките на своите правомощия следователят самостоятелно решава какви следствени действия трябва да бъдат извършени и носи отговорност за тяхното своевременно, законосъобразно и успешно извършване.
(2) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
(3) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Право на следователя да иска съдействие от други органи
Чл. 201а. (Нов, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) Когато е необходимо, следователят, който извършва предварителното производство, може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни следствени действия.
(2) Когато следователят поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни следствени действия.

Вампирите излизат само нощем...