Ми на 7-8 месеца по тия същите книжки и по мнението на ортопеда-педиатър, детето не трябва да стои дълго седнало, особено на неудобно място като гърнето. Първо това те спира да го държиш дълго, та дано му дойде да се изпишка и тогава да настане едно "браво, чудесно" и т.н. Второто, което те спира е, че някои деца не щат да стоят на едно място... Аз казвам, че съм лоша майка, защото непоследователно съм махала памперс, а непоследователността, по принцип, обърква детето. В началото като съм го слагала на гърне, преди да стане на 1 г., но не помня кога е било, не щеше, ставаше веднага и плачеше. Тогава, за да не го травмирам, ок, спрях да го карам. За това понасях доста хули от свекърва ми, която ми обясняваше, че над легена, ако го държа, все ще се изпишка, изака... Проблем беше при него, че акаше много често и без режим. А повечето деца след сутрешното ядене, се изакват и можеш да уцелиш момента, дори и без съзнаване от тяхна страна какво правят. Освен това два пъти връщах памперсите, защото тия акания с омазване до обувките, столчето за кола, количката и пр. все пак ме ядосваха, а се бях зарекла, че естествената нужда (акането) в драма няма да я превръщам. И така, за да запазя собствените си нерви и неговото спокойствие, го връщах...
После се мъчих пак на 1 г. и 4-8 месеца, с приказки, увещания. Човекът си стоеше ухилен на гърнето и не го използваше за нищо. Чак до следващото лято, когато пак я започнахме - на 2 г. и 1-2 месеца, когато бях много по-упорита и онзи батко в парка помогна за пишането. С акането чак в яслата - на 2 г. и 4-6 м. се справи...