Никога не сме се колебали да имаме второ дете - и аз и мъжът ми сме сами деца и го оценяваме като голям недосатък. Разликата им е 3 год. и 4 месеца. Получи се естествено - преди да почнем опити за второ трябваше да мине защитата на доктората ми. Като мина защитата стана от раз, но направих спонтанен аборт. Изчакахме 3 месеца и хоп - Валерия. Намирам разликата за чудесна - Люба беше самостоятелна като се роди сестра й, в смисъл хигиена, обличане и т.н. Сега започват да си играят двете заедно и е много забавно. Е, има и каране и скубане, но се търсят и обичат.

Между двете раждания и майчинства работих 2 години и така нямаше дълго отсъствие, което в моята професия не е особено удачно.