Моето лично наблюдение е, че деца с малка разлика израстват егоисти. Да вземем моя мислост. Винаги и всичко трябваше да деля с брат си, с когото имаме почти 3 години разлика. Като се започне от един шоколад и се стигне до стаята, никога нищо не беше само за мене. С днешна дата съм абсолютен вещоман. Мое нещо не се пипа. Леля ми и баща ми имат 1 година и 3 месеца разлика. Леля ми и досега живее с убеждението, че не е била обичана, че е нежеланото дете, а фактът, че баба ми и дядо ми оставиха апартамента на баща ми съвсем засили това й убеждение, което ескалира в признанието "Не обичам брат си". Гледам племенниците ми, които имат 2 години и 4 месеца разлика. В момента борбата е за компютъра и си нямаш на идея какви обиди си сипят за това, че единият е иограл 10 минути повече от другия. Нямам идея какво ще стане по-нататък, когато трябва да се делят имоти или да се плаща образование, но родителите почти никога не могат да осигурят едно и също за двете си деца и почти винаги внасят противопоставяне от рода на "виж брат си или виж сестра си". Две деца с малка разлика растат обикновено в конкуренция и са много по-амбициозни от децата, които израстват сами. При деца с голяма разлика има едно осъзнаване и желание от страна на по-голямото да си има другарче. Наблюдава се грижа и отговорност от страна на по-голямото и склонност към глезоча от страна на по-малкото. Това са моите наблюдения.