Що се отнася до първа стъпка аз три години се напъвах да обясня на себе си и на другите по възможно най-разбираем начин за какво става дума и как точно се прави това. И неизменно се запивах след известно време. Тъй като съм образователен тип определено си мислех, че ако мога така добре да си обясня и разбера за какво иде реч, на мен ще ми светне пред очите изведнъж всичко ще ми стане ясно и аз някак си ще се предам и ще тръгна да се възстановявам. Виждам доста хора, които сега правят същото. Ами когато лекарите ми обясниха, че става дума за заболяване, а не за слабохарактерност, да речем и че от това в крайна сметка се мре или полудява, то затвора е май по-добър вариант, тъй като ти удължава живота, да не би страхът от последствията да ме спря да пия? Ами нямам защита. Защитата ми е да залъжа себе си, че този път няма да се запия и да загубя всичко отново. Че въртележката този път няма да се завърти. Глупости! Не знам дали знаете какво е да ти се пие, та ти се вие! Какви знания ще ме спрат? Ами че аз ако не пиех, щях да откача бе! Така че, драги мои, всичките ми знания, опит и интелект тука не играят. Теории, философии, обяснения, поучения, дрън-дрън, играчки за ума, когато съм временно наред. Изпатка ме обаче лудостта и по някое време си викам, а бе аз какво правя в тоя батак? Как се озовах тука? Как не се усетих какво става с мене? Нали имам опит, знания, нали съм подготвен? Декларации, че съм безпомощен, живота неуправляем, и толкова. Викам си, ето, направих стъпката, тръгнах. А всъщност просто съм си стоял на едно и също място. Не аз направих първа стъпка, тя ме направи. Когато му дойде времето. Когато бях премазан. Това преживях и усетих, не го обясних и разбрах. Не става така. Друго, за честността. Безмилостна честност най-вече със себе си. Викам си, ами то аз пред себе си нали съм честен? Другите мога да си ги пързалям от време на време, то живота е такъв. Понякога се усещам, че си го правя ей така, за спорта, без да имам изгода, по навик, да не загубя форма. И така не става. Ама и не става промяната за определен срок. Малко по малко, днес едно признание, утре просто още една истина, вдруги ден си викам а бе я да не се правя този път на интересен. И се чувствам добре за това. Все още има много път за вървене, но има и за какво! Бъдете здрави!