Ненормалните хора въртят на едно и също, правят го център на живота си и съответно на живота на другите, считат, че те са най- ощетените в живота, мрънкат денонощно без нищо да приемат като действие, за тях всичко е невъзможно или възможно без оглед на последствията за себе си и за другите.

Мрън, та мрън. Пусти боже отгоре няма.
Трябва да се живее кой както може, но е задължен да може като е жив.

По- големи мрънкала от този клуб не съм виждала. То да мрънкаш в началото когато не си добре, но с години само да мрънкаш и вечно да си недоволен и нещо да ти пречи, а стига.

Всички хора имат проблеми или ги решават или се примиряват, но тук е станало "храм на обречените".

Тук от години няма нищо друго освен цитати и някакви неясни мрънкания. Повторение на едно и също.

Започнах да възприемам поста на Лодез по друг начин.