Мисли само за следващия час, после за следващия, само за този ден, само за тази нощ.

Всъщност вместо да се тревожим как да ограничим броя на погълнатите чашки, ние порсто се стараехме да избегнем първата глътка, защото тя стартира процеса.
Звучи почти глуповато опростено, нали? Сега ни е трудно да повярваме, че по-рано, преди да се приобщим към АА, не бяхме се сетили за подобен изход. /Често казано, трябва да признаем, че не сме искали да се откажем от пиенето, защото не сме осъзнавали какво представлява алкохолизмът./
Основното сега е: Тази тактика ни помага.



Считаме за по-реално, а и по-успешно да казваме:” Няма да пия поне днес”.
Дори да сме пили вчера, можем да решим да не пием днес. Можем да пием утре – кой знае, дали въобще ще бъдем живи – но решаваме да не пием в тези 24 часа. Независимо от изкушението или предизвикателството, решаваме да стигнем до крайност, ако се налага, за да избегнем алкохола днес.
Нашите приятели и семейства с право са преситени от обещания като “ Сега вече наистина съм решил”, тъй като често са ни виждали да се прибираме “здравата подредени”. Затова няма нужда да обещаваме нито на тях, нито един на друг, че няма да пием. Всеки обещава сам на себе си. В крайна сметка поставили сме на карта собственото си здраве и живот. Ние самите, а не приятелите или семействата ни, трябва да направим необходимото, за да бъдем здрави.
Ако желанието да пийнеш е наистина голямо, мнозина от нас разделят 24-те часа на части. Да кажем, решаваме да не пием един час. Временното неудобство можем да изтърпим още един час, после още един. Повечето от нас започнаха програмата си за възстановяване по този начин. Всъщност всяко възстановяване от алкохолизъм започва с един час на трезвеност.
Разновидност на този начин е отлагането на /следващата/ глътка./

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите