Здрасти Talliia, напълно те рабирам, аз в първите трезви дни се страхувах да слезна до магазина и молех жена ми да ходи да ми купува кисело мляко. Сега чак не ми се вярва, но ако тогава слезнех бях сигурен, че краката ще ме отведат до барчето до магазина и устата ми щеше да каже "една водка". Не че имаше нужда да го казвам изобщо, момичето като ме видеше и се обръщаше да вземе бутилката. Та страшно си е. Но сега за теб ще е различно, защото ще имаш подкрепата на всички тук.

Това за куража с едното малко, по-добре го изхвърли от мислите си, доколкото можеш. За Веслец не е необходимо да се доокуражаваш допълнително. Там всички са били като теб сега. И това няма как да се забрави. Само ще се зарадват, че още една страдаща е решила да се върне към живота. Щото това с алкохола не е живот.

Преди да отида на Веслец нямах идея, че може толкова свестни хора да се съберат на едно място. Явно ние алкохолиците сме по-специални. Или поне на мен така ми изглежда. Но истината е, че даже и когато не мога да отида на сбирка, си мисля за това как ли е минала сбирката, каква е била темата ... и ми става добре.