Оралният характер се ражда на границата на откъсването от света на майката, за него това откъсване е преминало неуспешно и травмиращо, макар че със сигурност няма как да си го спомни. В една прекалено крехка възраст на стремежа към близост е получил отказ, в моменти на стрес и вътрешен неуют, когато е било нужно да бъде приласкан, е получил хлад, в часове, когато е търсел подкрепа, е бил оставен сам да се оправя. И е станало точно това: на една година сам се е оправял емоционално, както може. Но по един травмиран начин, както ще го прави и като възрастен – ранният негативен опит му подсказва, че е опасно да търси внимателна ръка, която да го подкрепи при решителни стъпки или душевни трусове, затова ще търси друг тип патерици /най-често химически/. При първите си опити да задоволи потребността си от принадлежност, е претърпял крах, който едва не му е коствал живота /макар че няма отде да го знае/, при първата му потребност да бъде утвърден и да се почувства достоен за любов, не е бил окуражен, което му е смазало самочувствието. А това ще предопредели и слабо развитото му социализиране след това. Или както забелязва Александър Лоуен /американски психиатър-психотерапевт/, оралният характер прилича на зелена, неузряла ябълка, откъснала се от дървото прекалено рано и принудена да съществува в неблагоприятната среда на почвата /земното/, без възможности за узряване, без имунитет срещу заразите на околната среда. Т.е. тя ще си остава незряла и по-нататък..

За сметка на всичко това първоначлният крах много рано го е накарал да търси спасение в магията на интелекта и въображението – това не е точно сублимация. Като своего рода компенсация и защита /ето я защитната функция на характера/ срещу опасната реалност за едно, оставащо често без емоционална подкрепа дете. Обикновено децата с орален характер са доста по-интелигентни от съучениците си в началния клас, доста по-чувствителни, с по-творческо отношение към света, повечето знаят да четат още на 5 години /рано оказали се на земята ябълки!/. И доста по-раними, по-крехки спрямо натоварванията, с по-голяма нужда от помощ. В една интимна връзка оралният характер е винаги доминиран, макар че обича да си придава вид на господар на положението /което е пак защитен механизъм/. В интимната обвързаност той търси не толкова секс или сензорни изживявавания, а сигурност и обгрижване, независимо дали е мъж или жена. За него любимият човек е идеализиран защитник, който подкрепя, предпаза и дава сигурност, Той търси връзка, в която да бъде воден, не водещ /и тук зависимост/. Нищо обикновено не може да задоволи тая болезнена нужда от внимание и обич /т.е. от непрекъснато утвъждаване/, за които оралът е ненаситен. Т.е. от проявата на някаква елементарна небрежност в отношенията, за която партньорът дори не си е дал сметка, оралът ще изпадне в депресия. И горчивото му заклинание ще бъде “Господи, пак ли!”. Макар че някой друг дори не би я забелязал.



Какво следва от всичко това? На първо място недоверието към физическата близост, от която въпреки всичко човекът с орален характер има въпиюща нужда. Заради това, че е бил предаден прекалено рано, когато всичко – обич, емоции, чувства - се е изразявало по физичен начин, единствено чрез тялото. По принцип оралът е афизичен, отношенията му винаги са интелектуализирани /дори да е необразован/, предпочита думите и логореята на многословието вместо действието, и стига до физическа близост /често и до оргазъм/, използвайки подкрепата на химиопатерица. Страхува се да потърси истинска, недвусмислена близост, за да не се повтори схемата на изоставянето. Това е и неговият основен страх – от изоставяне. Затова често е неверен и предпочита той да изостави, за да не бъде сам изоставен и да не преживее отново ужаса на първоначалната травма. Защото за него изоставяне = смърт. Това е особен тип фиксация в ранното преживяване. Дори в една успешно реализирана връзка, в която всичко върви нормално, той се държи като вече изоставен. Без да го желае, тоя страх го вцепенява: сега ще се разочароват от мен, мен никой не ме е обичал, никой не ме е харесвал, сега сигурно ще се изложа и ще ми обърнат гръб... Или пък необяснимо вцепеняване и блокаж. Вариации много. И накрая: хората изоставят – алкохолът не. Дрогата и сладкишите – също не. Затова да живее дрогата! Да живее хладилникът, най-после чувство за вътрешна пълнота. Една болна от хиперфагия по същия начин е зависима от огромното количество храна, както и алкохоликът от огромното количество алкохол. И тук загубата на контрол е водеща.

Този страх ще предопределя и поведенческата пасивност, заради него той не вярва в себе си и във възможностите си. Затова трудно прави първа крачка, трудно се обяснява в любов първи, трудно взима инициатива, най-използваното поведение при конфликт е бягството. После наранява садистично в гръб, избягвайки сблъсъка лице в лице. Основна идеосинкразия /илюзия/: “Всичко ми се полага, всички са ми длъжници!” Длъжници на пеленачето, което продължава да е центърът на вселената, въртяща се около него. Само че това е в интелекта и въображението Там долу, в опасната земна среда, ябълката е останала зелена и недостатъчно индивидуализирана, т.е. незряла и неимунизирана. Емоционалната нестабилност, вътрешното напрежение и специфичната, крехка телесна морфология го правят бързо уморяем психически. Заради незрялостта си и недостатъчната индивидуализираност той ще е склонен и към нездрави развлечения, тъй като непрекъснато има осезаема нужда да запълни преследващата го вътрешна празнота след ранните откази. Готов е буквално да се вкопчи безкритично във всеки, който му гарантира поне малко сигурност или пък му обърне повече внимание. Това е друга съществена характерова черта – склонността към вкопчване, алюзията е пак с устата. Може би следва да се дообясни: както едногодишното дете опитва и опознава всичко с устата си, без да е наясно с какво точно експериментира – може да нагълта лекарство, игла, парче стъкло, боя за обувки вместо кремче, така и той. И както едно уплашено дете има нужда да засмучи биберон, гърда, пръстче или да захапе ухо най зайче, за да преодолее тревожността си, така го прави и оралът. Опора в изживяванията на устата – таблетки, прекомерно количество храна или сладкиши, алкохол, дрога. Това точно е регресът – в използване на защитни механизми, характерни за фаза в развитието, която отдавна е минало. Но оралът почти не е излизъл психологически от нея – иначе може да е и метър и деветдесет на ръст. Повечето емоции – добри и лоши – преминават през устата.