Да не би доброволно да сме избрали болеста, та се бутаме в дупки и подземия за да дълбаем с лъжичка?

Разбира се че не, това е съвсем ясно. Но, независимо от това кой с каквото си дълбае, става въпрос за смисъла, тоест за ЦЕЛТА. Дълбането е ПЪТ. Важен, труден, единствен, спасителен, но - ПЪТ КЪМ ЦЕЛТА. А целта е ИЗЛИЗАНЕТО от мрака, това е именно онова синьо небе... Свободата и умението да живеем пълноценно (което също означава да запазим трезвеността си във всеки миг от този нов, СВЕТЪЛ живот - да не ни тласне алкохолът отново в мрака). Умението да помагаме на Висшата Сила и да запълваме ония алкохолни дупки не само с Божия Дух, но също и с любовта, с усмивките на децата ни, с любимите книги, с приятели, с удовлетворението от добре свършена работа - с всичко това, от което се гради един пълноценен живот (а всичките тези неща не са ли превъплъщения на Божия Дух?...).

НО ПЪТЯТ не бива на става ЦЕЛ сам по себе си, не бива да дълбаем заради самото дълбане. Тогава бихме престанали да търсим изход (защото в този случай той не е нужен за осъществяването на целта ни...), а нашят труд би станал безсмислен.